Холандска война: Разлика между версии

[[Файл:Adam Frans van der Meulen - Louis XIV at the taking of Besançon (1674).jpg|мини|247x247px|дясно|Луи XIV при обсадата на [[Безансон]], 1674 г. Картина от А. Ф. ван дер Мюлен]]

На 6 май 1672 г. 120-хилядна френска армия (огромна сила за това време) навлиза в [[Испанска Нидерландия]] под командата на херцозите [[Луи II дьо Конде|Конде]] и [[Люксамбур]].<ref>M. C. Trevelyan, ''William the Third and the Defence of Holland 1672 – 1674'', London 1930, p. 147</ref> Само за няколко дни тя стига до холандска територия, прехвърля се през [[Рейн]] и излиза в гръб на малобройната (около 40 000 души) и лошо организирана холандска армия, която се командва от [[щатхаутер]]а на Нидерландия [[Уилям III]].<ref>За него подробно Stephen Baxter, ''William III'', London 1966</ref> Тя не може да отстъпи към [[Амстердам]], така че изчаква в провинцията [[Оверейсел]] какво ще се случи. На 23 юни французите превземат [[Утрехт]], а до края на месеца стигат до големия залив [[Зойдерзее|Зойдезее]] в непосредствена близост до Амстердам и [[Хага]]. На 3 юли Ян де Вит, чувствайки се в безизходица, се решава на отчаяна постъпка – той нарежда да се отворят шлюзовете на дигите, които задържат водите над отвоюваните от морето земи и умишлено предизвиква наводнение. Макар то да спасява столиците, загиват много хора, а две провинции са съсипани.<ref>M. C. Trevelyan, ''op. cit''., p 176</ref> Това довежда до [[революция]] през август, до зверското убийство на Ян де Вит и до поемането на властта от Уилям III, тогава само на 22 години. Уилям III е много по-войнствено настроен и представлява сериозен противник на френския крал.

Докато французите са принудени да спрат по такъв брутален начин, английският флот организира [[десант]], с който Нидерландската република да бъде довършена. Войната по море е известна също като [[Англо-холандски войни|Трета англо-холандска война]]. Тя е решена на 21 юли 1673 г., когато прочутият нидерландски адмирал [[Михиел Адриансзоон де Ройтер|де Ройтер]] (най-успешният адмирал в холандската история) побеждава съюзниците край остров [[Битка при остров Тексел|Тексел]].<ref>P. Padfield, ''Tide of Empires. The decisive Naval Campaigns in the Rise of the West'', vol. II, pp. 84</ref> Там французите изоставят англичаните сами на съдбата, което скоро довежда до оттеглянето на Англия от войната. От друга страна [[Австрия]] и [[Бранденбург (маркграфство)|Бранденбург]] се притичват на помощ на Холандия, но твърде неуверено. Вялите военни действия през втората половина на 1673 г. са без особено значение. Освен това срещу тях е изпратен опитният маршал [[Тюрен]], който парира всички по-енергични инициативи. Съюзът на тези държави срещу Франция, известен като Първа Хагска коалиция, скоро се разпада.

 

Както е характерно за войните от това време, мирните преговори започват три години преди края на войната и съпътстват военните действия. Когато някоя от страните постигне надмощие, тя увеличава исканията си при преговорите.

 

 

Договорът с Испания от 17 септември е постигнат при безпомощна ярост от страна на победените, които биват наказани жестоко заради съчувствието си към нидерландците. Испания изгубва цялото Франш Конте (16 000 кв. км), както и 14 крепости в Нидерландия ([[Валансиен]], [[Камбре]], [[Сент Омер]] и [[Ипр]]), но получава други в замяна. Като цяло тук Франция придобива само 3800 кв. км земи с предимно стратегическо значение.<ref>''Major Peace Treaties of Modern History 1648 – 1967'', vol. 1, New York 1967, p. 135</ref> В [[Рейнланд]] договорът със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] отнема [[Филипсбург (Синт Мартен)|Филипсбург]] от Франция за сметка на [[Фрайбург]], но не внася никакви съществени промени. Равносметката за Франция е около 22 000 кв. км разширение, което е по-малко от 5% от площта ѝ, но това е постигнато срещу впечатляваща коалиция. Така че най-важната полза на Франция и нейния крал е постигнатото надмощие в Европа и откриването на нови възможности и налагане на власт.