Крайцерите типот типа „Алжер“ имат типичен за френските кораби от онова време [[Корпус на кораб|корпус]] – с много дълъг [[таран]] във формаформата на [[плуг]]. [[Борд]]овете са завалени навътре, за да се подобрят секторите на обстрел на [[морска артилерия|оръдията]] по бордовете. Главния[[главен кораб|Главният кораб]] се отличава още и с [[кърма (корабоплаване)|кърмата си]], която е права, а не надвиснала, като на другите крайцери от серията. На всичките кораби има масивни бойни [[Мачта (корабоплаване)|мачти]], представляващи кухи тръби с [[Марс (морски термин)|марсове]], на които са поставени малокалибрени оръдия. Тези конструкции намалявалинамаляват [[Устойчивост на равновесието(корабоплаване)|устойчивостта]] на корабите и впоследствие са сменени с леки мачти.
=== Въоръжение ===
Основното въоръжение на крайцерите са 164 [[милиметър|mm]] нескорострелни оръдия, поместени в [[спонсон]]и, които се намират в краищата на корабите. На спонсони, но в района на [[мидъл]]а, са поставени 4 оръдия калибър 138 mm, също нескорострелни. Още 2 такива има на [[нос (корабоплаване)|носа]] и кърмата. В процеса на службата са заменени и 164 mm и 138 mm оръдия насъс скорострелни образци. ЧислотоБроят на 47 mm оръдия и 37 mm [[Митральоза|митральози]] е намаленонамален. КоличествотоБроят на [[торпеден апарат|торпедните апарати]] също е редуцираноредуциран до 2 – 3.
=== Брониране ===
Крайцерите тип „Алжер“ имат типичното френско [[корабна броня|брониране]]. [[Бронирана палуба]] под [[водолиния]]та достига на скосовете дебелина 100 mm. Над нея са разположени [[кофердам]]и, междупалубното пространство е частично запълнено с малки водонепроницаеми [[отсек (корабоплаване)|отсеци]]. Леко бронево прикритие имат оръдията и бойната [[бойна рубка|бойната рубка]].
=== Силова установка ===
[[Съдва енергетична установка|Силовите установки]] на крайцерите имат съществени различия. „Алжер“ е с вертикални [[Парна машина|парни машини]] с тройно разширение и има [[водотръбен котел|водотръбни котли]] на „Белвил“. На останалите крайцеракрайцери са поставени старите цилиндрични [[парен котел|огнетръбни котли]] и хоризонтални парни машини. През 1903 г. „Жар Бар“Барт“ минава модернизация, при която старите котли са сменени с 8 водотръбни котли на „Никлос“. Мощността[[Мощност]]та нараства до 10 000 [[конска сила|конски сили]], а [[скорост на кораб|скоростта]] до 20 [[възел (скорост)|възела]]. ЗапасаЗапасът от [[въглища]] е 860 тона[[тон]]а.
