[[Файл:The Cross from Batak.JPG|мини|270px|Кръст от черквата „Света Неделя“ – днес в музея на града]]
'''Баташкото клане''' е избиване на по-голямата част от българското християнско население в село [[Батак]] при потушаването на [[Априлско въстание|Априлското въстание]]. То е извършено от [[османска империя|османски]] [[башибозук]],обитавалиот съседните помашки села под прякото командване на [[Ахмед ага Барутанлията]].Башибузуците са представители на най-войнствените мюсюлмански народности в империята, най-често от Мала Азия и Албания. След клането Ахмед агатой е осъден и изпратен на заточение в Диарбекир, но по-късно е помилван от [[Султан на Османската империя|султан]] [[Абдул Хамид II]]. Според различни оценки, между 1400 и 5000 души от селото са избити.
== Предистория ==
=== Преди въстанието ===
След ислямизирането на [[Чепинска котловина|Чепинската котловина]] през 15 – 17 век, Батак е обграден от български мюсюлмански[[помаци|помашки]] села и остава един от малкото християнски села„острови“ в Родопите. Революционен комитет в града е основан от [[Панайот Волов]] на 21 февруари 1876 г. Председател на комитета е [[Петър Горанов (революционер)|Петър Горанов]], който взема участие на [[Оборищенско събрание|събранието в Оборище]].<ref>Бойчо (Ангел П. Горанов), „Въстанието и клането в Батак“. София, 1892 (repr. София, 1991)</ref> Турските власти подозират революционна активност в Батак и пращат полицейския [[комисар (полиция)|комисар]] Читак Ахмед и заптиета да претърсят къщата на Горанов, хората в селото измъкват заподозрения с хитрост, като използват че той е от Кавлаковия род и вместо неговата къща, посочили къщата на Горьо Кавлаков, където не било открито нищо.<ref>Йордан Венедиков. „История на въстанието в Батак 1876 година“</ref>
