Екатерина Комнина: Разлика между версии

| коронация=▼

| други титли=▼

След като [[Василий II Българоубиец]] унищожава [[Първото българско царство]] през 1018 г., в знак на благодарност към царица Мария, която прекратила съпротивата срещу византийците, императорът интегрирал семейството на Екатерина в редовете на византийската аристокрация.▼

Във Византия семейството на Екатерина става важен фактор в дворцовия живот и взема активно участие в дорцовите интриги. През 1029 г. братът на Екатерина Пресиян и майка ѝ, бившата царица Мария, организират дворцов заговор срещу император [[Роман III Аргир]]. Заговорът е разкрит, Пресиян е ослепен, а Мария е заточена в Мантилейския манастир в тема Вукеларион (Мала Азия). Като член на семейството Екатерина вероятно споделя съдбата на роднините си и също е изпратена на заточение в Армения.▼

Екатерина се омъжва за [[Исак I Комнин|Исак Комнин]], от когото има две деца:▼

През 1057 г., след като оглавява бунт срещу [[Михаил VI Стратиот]], [[Исак I Комнин]] заема императорския престол, което става не и без помощта на другия брат на Екатерина – [[Аарон Български|Арон]], а самата Екатерина става императрица на Византия. В Хрониката си Йоан Скилица казва по този повод:▼

{{Цитат|А като го обвинявали, че насилствено завзел властта от Михаил, той казвал:„Срамувах се да робувам на този, който е бил заедно с мен роб, и да не получа дължимото.“ А с жена си се шегувал, като казвал, че по-рано била робиня, а сега той я е освободил. Казвал още за близките си, че те за другите са напаст, но за узурпатора подкрепа. А и императрицата Екатерина казвала, че на никаква жива твар не е ставала господарка, а е само сменила едно царство с друго.||[[Йоан Скилица]]. Хроника<ref>Цит. по: {{harvnb|Тъпкова-Заимова|2009|loc=с. 82}}</ref>.}}▼

Екатерина обаче се ползва с високата си титла само две години – до [[1059]], когато [[Исак I Комнин]], покосен от болест, за която смятал, че е смъртоносна, абдикира и става монах в манастира „Студион“. Михаил Псел описва подробно в хронографията си ролята на Екатерина в тези събития.▼

{{Цитат|VII, 79. И тъй, оттогава смут обзе двореца. Там беше императрицата, тази чудна жена, първа по благородство, която никому не отстъпваше в най-голямата добродетел [благочестието], а същи и императорската дъщеря...Прочее, двете жени, както и братът на императора и племенникът му бяха обкръжили леглото му. Те му казваха последни думи и проливаха прощални сълзи. Искаха да го изпратят пак в Големия дворец, за да може, като отиде там, да вземе необходимите мерки и родът му, който е споделил нещастието му, да не изгуби щастливия царски живот....▼

80. И тъй, когато императорът се съгласи на тази промяна, той не изостави благородното си държание и не излезе от спалнята си воден за ръка.....Целият му род го беше окръжил, като всички ридаеха и ако можеха, биха издъхнали с него. Императрицата започваше жалбите, а дъщеря ѝ отговаряше, като плачеше по-жалостиво от майка си.▼

81. Това правеха те тогава. А императорът си спомняше, че ще премине към по-добро съществуване, и искаше да промени живота си. Императрицата пък, като не знаеше, че това желание беше дълбоко в сърцето му, обвиняваше за намерението му повече наш всички, отколкото него. И тъй, когато видя и мен, тя ми каза: „Дано да се радваме на съветите ти толкова, колкото искаш, философе! Колко хубаво ни отвръщаш, като гледаш императора да приеме монашеския живот!“▼

82. А аз веднага започнах да се кълна, че никога не съм мислил такова нещо, и попитах императора, който лежеше, откъде му беше дошло това намерение. Той каза: „Ами тя, придържайки се към женския си нрав (точно така каза той), ни пречи, когато замисляме най-доброто и обвинява повече другите, отколкото мен за решението ми.“ – „Да, каза тя. И ако би се отметнал, което искам и желая, хайде, аз приемам върху себе си всичките ти грехове. Аз ще се застъпя за теб пред съдника Бог за всички прегрешения, които си направил. Нека бъдеш оневинен за делата си, а мен би ми било приятно дори червеи да ме изядат, гъст мрак да ме покрие и огън да ме изгори. И сега няма ли да се смилиш над самотата ни? Каква душа имаш ти, за да си отидеш от двореца и да оставиш на мен най-непоносимото вдовство, а на дъщеря си най-тежкото сирачество? И за нас това няма да бъде всичко, а ще последва и по-лошо. Ръце, едва ли човеколюбиви, ще ни отведат на далечно заточение. А може би ще ни определят и по-тежка съдба, и някой човек, който не знае милост, ще гледа как се мъчат най-близките ти същества. Ти ще преживееш промяната в живота си или ще си отидеш вероятно щастлив, докато за нас ще остане живот, по-горчив от смъртта.“▼

83. И тъй, това каза императрицата, но думите ѝ не го склониха. След като изгуби надежда съветът ѝ да бъде чут, тя каза:„Направи си заместник в императорската власт най-благосклонния и най-разположения към нас човек, който да запази и към теб почит, докато си жив, а и към мене да се държи като син.“|[[Михаил Псел]], Хронография<ref>Цит. по: {{harvnb|Тъпкова-Заимова|2009|loc=с. 46 – 47}}</ref>.}}▼

За свой наследник Исак Комнин посочва [[Константин X Дука|Константин Дука]], при чието управение Екатерина продължила да се ползва с почестите, полагащи се на една августа, за което свидетелстват две по-късни писма – послания на Михаил Псел до Екатерина.▼