Генерални щати (Франция): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Парламент на Франция, ползвайки HotCat
доп по изт
Ред 5:
Тяхната роля се променя с времето. Генералните щати са свикани за пръв път през 1302 г. от [[Филип IV (Франция)|Филип IV]] по време на конфликта му с римския [[папа]] [[Бонифаций VIII]] във връзка с облагането на духовенството с допълнителни данъци. Чрез тях кралят се стреми да си осигури подкрепата на нацията за изпълнението на външната политика. Този факт има значение, тъй като именно чрез Генералните щати кралят и градските представители съумяват да координират действията си против аристокрацията. От самото начало щатите се формират като орган, който може да определя данъците в кралството, което им дава голяма власт и кралете често се принуждават да ги свикват, за да се снабдят с пари, но по време и след [[Стогодишна война|Стогодишната война]] короната изработва механизъм за самостоятелно събиране на данъците, което я прави независима от всякакви представителни органи. Поради това през [[15 век|XV]] и [[16 век|XVI век]] те се свикват рядко и умишлено нередовно и то по-скоро по инициатива на губещата силите си аристокрация. За последен път в процеса на засилването на кралската власт са свикани през 1614 г. при [[Луи XIII]], след което кралете придобиват достатъчно сила, за да прекъснат напълно съществуването им.
 
== В навечерието на Френската революция ==
Едва през май 1789 г. те са свикани отново в опит да се подобри тежкото положение на кралските финанси. Този път депутатите от [[третото съсловие]] са твърдо решени да не се ограничават само със съвещателни функции, а да предложат коренни реформи. Още през юни традиционната структура се разпада, като на 17 юни 1789 г. третото съсловие обявява, че създава [[Учредително събрание (Франция)|Национално учредително събрание]], което на практика дава началото на [[Френска революция|Френската революция]]. Учредителното събрание работи от 9 юли 1789 до 30 септември 1791 г. и приема [[Конституция на Франция (1791)|първата конституция]] на Франция, с която страната е обявена за [[конституционна монархия]].
 
Едва през май 1789 г. Генералните щати са свикани отново в опит да се подобри тежкото положение на кралските финанси. В кралския указ, с който ги свиква, Луи XVI призовава верните си поданици ''„да бъдат преодолени всички трудности, в които сме изпаднали по отношение на нашето финансово състояние ... и да [го] уведомяват за желанията и оплакванията на нашия народ“''. В резултат са събрани общо 60 000 тетрадки с жалби<ref>{{cite book | title = Френската революция | last = Дейвидсън | first = Иън | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2017 | edition = | publisher = Millenium | location = София | isbn = 978-954-515-396-9 | doi = | pages = 315 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} </ref>{{rp|32-33}}
 
Едва през май 1789 г. те са свикани отново в опит да се подобри тежкото положение на кралските финанси. Този път депутатите от [[третото съсловие]] са твърдо решени да не се ограничават само със съвещателни функции, а да предложат коренни реформи. Още през юни традиционната структура се разпада, като на 17 юни 1789 г. третото съсловие обявява, че създава [[Учредително събрание (Франция)|Национално учредително събрание]], което на практика дава началото на [[Френска революция|Френската революция]]. Учредителното събрание работи от 9 юли 1789 до 30 септември 1791 г. и приема [[Конституция на Франция (1791)|първата конституция]] на Франция, с която страната е обявена за [[конституционна монархия]].
 
== Източници ==