Зографски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 45:
През [[Първа световна война|Първата световна война]] манастирът отведнъж губи вложените в една петербургска банка капитали, които продължавали да му носят приходи след одържавяването на зографските имоти в Румъния (1864) и Русия (1863). Впоследствие гръцкото правителство изземва принадлежащите на монасите имения в Северна Гърция, за да оземли придошлите от [[Мала Азия]] бежанци (1923). Цар [[Борис III]] дарява на манастира имоти в центъра на [[София]] и [[Пловдив]] и учредява [[Ефория „Зограф“]], която да ги управлява в полза на братството (1926).<ref>[[Димитър Болутов|Зографски, Д.]], Света-гора Зограф в миналото и днес. С., 1943, 108 – 109.</ref> Към началото на XXI век [[ефория]]та разполага със заведението „Баварска къща“ и сграда на ул. „Стефан Стамболов“ в София, със сграда на ул. „Райко Даскалов“ в Пловдив, както и с 300 дка земя и 600 дка гори край село [[Герман]].<ref>[http://www.pravoslavie.bg/анализи/зограф-църковната-кокошка-със-златно/ www.pravoslavie.bg]</ref>
Зографският манастир е бил обитаван от много български светци и просветители: [[Теодосий Търновски]]<ref>[[Йордан Иванов]], Български старини из Македония. С., 1970, 234 – 235.</ref>, [[Евтимий Търновски]] (преди да бъде избран за патриарх)<ref>Иванов, 236 – 237.</ref>, [[Козма Зографски]], [[Пимен Зографски]] и др. В него [[Паисий Хилендарски]] завършва своята „[[История славянобългарска]]“ (1762). Към 1610 г. в Зограф живее
През 2009 г. манастирът е обитаван от 21 монаси и 10 послушници.<ref>Григорий (Лозев), [http://www.bogoslov.ru/data/077/193/1234/Лозев.pdf Славяноболгарский афонский монастырь св. вмч. Георгия Зограф – история и святыни]: автореферат диссертации. Сергиев Посад, 2009, 18.</ref>
Ред 298:
* Животът, страданията и чудесата на светия великомъченик, победоносец и чудотворец Георги, с добавка как се е създала Светата славянобългарска обител в Атон (ред. Ив. Харалампиев). Велико Търново, 2006
* Г. Нешев, Български манастири през вековете. С., 2006, 25 – 44
* [[Асен Чилингиров|Чилингиров, А.]] Нови данни за строежа на съборната църква в Зографския манастир. – В кн.: Чилингиров, А. Българската архитектурна школа. Т.2. Берлин, 2007, [http://macedonia.kroraina.com/tschilingirov/ba/index.htm 41 – 158]
* Василий (иеросхимонах, брат на Зографската света обител), Кратка история на Зографския манастир. 2-ро изд. Св. гора, 2007
* Г. Парпулов, Няколко стари описания на Зографския манастир. – Проблеми на изкуството, 41, 2008, кн. 2, [http://www.academia.edu/30688277 26 – 31]
| |||