Георги Христов (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 45:
След Първата световна война, когато Ксанти е даден на Гърция, Христов заедно с гимназията се мести в село [[Райково]], където учителства две години. От 1921 до края на 1924 година е учител в прогимназията в [[Асеновград|Станимака]]. Работи за решаване на проблемите на македонските бежанци и е председател на Дружеството на [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]] до 1924 година. Мести се в [[Симеоновград|Търново Сеймен]], където от 1925 до началото на 1927 година работи като чиновник в коносрциума за тютюн. На 17 юни 1927 година става учител в село [[Малко Градище]], а от 7 октомври е директор на прогимназията. По-късно се установява в [[Хасково]].
След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат [[Дамян Илиев]], [[Спиро Василев]] и [[Петър Марков (общественик)|Петър Марков]] от Загоричани, [[Пандо Киселинчев]] от Косинец и Георги Христов. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – [[Баница (дем Лерин)|Баница]] – [[Екши Су]] – [[Зелениче]] – Загоричани – [[Хрупища]] – Косинец – [[Лабаница]] – [[Смърдеш]] – [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]] – [[Руля]] – [[Желево]] – [[Лерин]], където на 24 май присъства на голямо българска манифестация. В доклада си до правителството, пътуването на делегацията е определено като
{{цитат|едно бляскаво шествие на българщината}}
| |||