Филип Трифонов: Разлика между версии

Трифонов и Гундеров създават собствени  авторски произведения („Западна Германия – отечество мое”, „Тя”, „Памид”, „Фиаско”, „Леки четива”, „Завещанието на Марко Тотев” и др., които сами интерпретират в театрални зали или обособени театрални пространства („Отвъд алеята, зад шкафа”, „Жълтата крава”, „Магазин за паркети” и др.) като не се отказват от принципите на „живия текст”, с който реагират на всякакви обстоятелства и често го допълват с нови фрагменти, в които чувството за хумор е задължително. Поради постоянните нововъведения в текстовете,  всяко представление е възприемано като своеобразна „репетиция с публика”. Създателите на този тип нови театрални форми споделят, че „живият театър със сигурност се различава от добре гримираните спектакли, които наподобяват на хора в ковчези” и често отправят критики към „официалния театър”, в които „сценичният пушек не може да прикрие фалша и маниерността”.

 

 

Изненадващо за зрителите, в края на спектаклите, бива канен случаен посетител или непознат човек, който да приеме финалните поклони, а така също не са забранявани и случайните телефонни обаждания по време на представлението, с единствената молба „този, който говори по телефона да не шепти, а да направи разговора, който води, достъпен за всички в залата, за да могат присъстващите също да се включат в него.”