Натан Розен: Разлика между версии

През 1932 г., защитил докторантура в [[MIT|Масачузетския технологичен институт]]<ref>{{cite book |last1=Pais |first1=Abraham |title=Subtle Is The Lord |url=https://archive.org/details/subtleislordscie00pais |date=1982 |publisher=Oxford University Press |location=New York |isbn=0-19-853907-X |page=[https://archive.org/details/subtleislordscie00pais/page/494 494] |edition=first}}</ref>, той отива в [[Институт за авангардни изследвания|Института за авангардни изследвания]] в Принстън. През 1934 г. става асистент на [[Алберт Айнщайн]] и остава на тази позиция до 1936 г.<ref name="obit" /> През юли 1935 г. Айнщайн и Розен публикуват статията „Проблемът с елементарните частици в Общата теория на относителността“(({{lang|en|„The Particle Problem in the General Theory of Relativity“}}) <ref name="TPP"/> върху представянето на елементарните частици като въртящи се микромостове, свързващи два 4-Д пространствени листа през 5-о измерение, използвайки само идеите на [[Обща теория на относителността|Общата теория на относителността]] (OTO) и [[Уравнения на Максуел|Уравненията на Максуел]]. По-рано, работейки с Айнщайн, Розен посочва странностите в изследванията на Айнщайн върху вълновите функции включващи квантово заплитане, и заедно с [[Борис Подолски]] подготвят и публикуват статия през май 1935 г. озаглавена „Може ли да се счита за пълно квантово-механичното описание на физическата реалност?“({{lang|en|„Can quantum-mechanical description of physical reality be considered complete?“}}<ref name="Can quantum-mechanical description of physical reality be considered complete?">{{cite journal |last1=Albert Einstein, Boris Podolsky, and |first1=Nathan Rosen |title=Can quantum-mechanical description of physical reality be considered complete? |journal=Physical Review |date=15 May 1935 |volume=47 |issue=777 |pages=777 – 780 |doi=10.1103/PhysRev.47.777 |bibcode=1935PhRv...47..777E |doi-access=free }}</ref> която става основа на публикацията им от юли 1935 г. за [[Парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен|Парадокса на Айнщайн-Подолски-Розен]]. Айнщаин помага на Розен да продължи кариерата си, като написва писмо-препоръка до [[Вячеслав Молотов|Молотов]] в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], в резултат на което Розен е поканен да работи като гост-професор в [[Киевски университет|Киевския университет]] от 1936 до 1938 г. По същото време – през 1937 г. – Айнщайн и Розен публикуват статията „За [[Гравитационна вълна|гравитационните вълни]]“ <ref name="OGV">„On gravitational waves“, Journal of the Franklin Institute (Bd. 223, 1937, S. 43 – 54)</ref> в която доразвиват идеята за свързване с въртящи се цилиндри ([[Мостове на Айнштайн—Розен]]) на области от пространство/времето. През 1938 г. Розен се връща в САЩ и продължава работа в [[Масачузетския технологичен институт]]. През 1940 г. той се мести на длъжността асистент/професор в университета в [[Северна Каролина]], а от 1941 до 1951 работи там като професор. През 1952 става професор в Университета Technion в [[Хайфа]], [[Израел]] и остава да се занимава там с научна работа до смъртта си през 1995 г. на 86 г.<ref>{{cite web |last1=Rosen |first1=Nathan |title=Nathan Rosen (1909 – 1995) |url=https://phys.technion.ac.il/images/in_memoriam/Peres-Obituary-Rosen.pdf |website=Obituary |publisher=Technion |accessdate=22 August 2019}}</ref>

 

 

Между 1969 и 1989 г. Розен работи върху [[алтернативна теория на гравитацията]] и публикува редица статии за [[биметричната гравитация]], опитвайки се да подобри Общата теория на относителността като премахне [[Гравитационна сингулярност|сингуларностите]], добавяйки към Римановия [[Метричен тензор|тензор]] и един Евклидов тензор заради нелокалността. Теорията се оказва погрешна, т.к. през 1992 г. са открити пулсарите, неотговарящи на предсказанията на теорията.