Жан-Жак Русо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Без наскоро ->неясно кога, по-устойчива във времето версия |
Add 1 book for Уикипедия:Възможност за проверка (20210908sim)) #IABot (v2.0.8) (GreenC bot |
||
Ред 157:
Русо смята, че дивашкият етап не е първият етап от човешкото развитие, а третият. Според него този трети дивашки етап на човешкото обществено развитие е оптимум между двете крайности: състоянието на диви животни и човекоподобни „маймуни“, от една страна, и декадентския цивилизован живот, от друга. Това кара някои критици да припишат на Русо идеята за благородния дивак, но Артър Лавджой категорично показва, че тя представя невярно мисълта на Русо. {{Sfn|Lovejoy|1948|p={{page needed|date=June 2020}}}} {{Sfn|Einaudi|1968|p=5}} {{hrf|Ellingson|2001|}} Възгледът на Русо е, че моралът не е вдъхновен от обществото, а е по-скоро „естествен“ в смисъла на „вроден“. Той може да се разглежда като резултат от инстинктивното нежелание на човека да бъде свидетел на страданието, от което се пораждат емоции на състрадание или съпричастност. Това са чувства, споделяни с животните и за чието съществуване признава дори Хобс.
Идеите на Русо за човешкото развитие са свързани с формите на [[медиация]] или процесите, които хората използват за взаимодействие със себе си и другите чрез алтернативна гледна точка или мисловен процес. Според Русо тези форми са разработени поради вродения стремеж към съвършенство у човека. Те включват самосъзнание, морал, съжаление и въображение. Съчиненията на Русо са умишлено двусмислени по отношение на формирането на тези процеси, но медиацията винаги е присъща част от развитието на човека. Пример за това е схващането, че като индивид човек се нуждае от алтернативна гледна точка, за да стигне до осъзнаването на „аз“-а. <ref>{{Cite journal|last=Einspahr|first=Jennifer|year=2010|title=The Beginning that Never Was: Mediation and Freedom in Rousseau's Political Thought|url=https://archive.org/details/sim_review-of-politics_summer-2010_72_3/page/437|journal=Review of Politics|volume=72|issue=3|pages=437 – 61|doi=10.1017/S0034670510000318}}</ref>
Във философията на Русо отрицателното влияние на обществото върху хората е съсредоточено в превръщането на ''amour de soi'', себелюбието (позитивното отношение към себе си), в ''amour-propre'' или гордост. ''Amour de soi'' представлява инстинктивното човешко желание за самосъхранение, съчетано с човешката сила на [[разум]]а. За разлика от него, гордостта ''amour-propre'' е изкуствена и насърчава човека да се сравнява с другите, като по този начин създава неоправдан [[страх]] и кара хората да изпитват наслада от болката или слабостта на другите. Русо не е първият, който направи това разграничение. То е посочено от Vauvenargues и други автори.
| |||