Формула 3: Разлика между версии

В началото през 1950 година двигателите са били с обем ограничен до 500 cm³, които са идвали от мотоциклети. В тази си форма категорията е невероятно популярна, има десетки производители на шасита и още в първите си години пилоти като [[Стърлинг Мос]] биват забелязани именно от Ф3. Именно във Ф3 [[Джон Купър (на английски John Cooper) ]] въвежда модата двигателят да бъде средно разположен зад пилота и неговите болиди доминират английските шампионати. 500-кубиковата ера завършвасвършва през 1964 година, когато двигателите са заменени с 1,0-литрови карбураторни двигатели от серийни коли, като [[Форд Англия]]. През тази ера шаситата са правени от легендарни отбори като [[Брабъм]], [[Лотус]], [[Текно]] и [[Марч]].

ФИА променя правилата на всеки 3 години, като по този начин всяко шаси има т.нар. 3-годишен хомологационен цикъл. Въпреки че е отворена формула, повечето отбори предпочитат да закупят болид от някой от производителите, отколкото сами да го създадат, но въпреки това повечето отбори внасят технически подобрения в него през повечето състезания. През последните години много конструкториконструктури се опитаха да нарушат господството на [[Далара (на италиански Dallara -основана 1972 г.)]], сред които компании като [[Лола (на англ. Lola Cars International ,съществувала от 1958 г. до 2012 г.)]], [[Ралт (на англ. Ralt)]] и [[SLC]]. Лола-[[Доум]] успяха да победят в италианския шампионат, а с [[Дани Уотс]] бяха постоянно един от претендентите за победа, но никога не бяха фаворити. Ралт също опитват да се върнат на върха, като болидът е конструиран от българския инженер [[Николай Стаменов]]. Колата спечели американския Ф3 шампионат, но в британския, поради липса на средства, не успя да изкара дори цял сезон. SLC имат също обещаващ първи сезон във [[Ф3 Евросерии]], но [[Фабио Карбоне]] не успя да спечели състезание и интересът към болида им от отборите бе малък, все пак по-успешно бе представянето им в германската Ф3 Купа, но и техният проект бе неуспешен.