Стефан Алабаков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Randona.bg (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 6:
}}
'''Стефан Алабаков (Алябаков)''', известен като '''Стефан Ходжата'''<ref>{{Псевдоними|91}}</ref>, е [[българи|български]] [[революционер]], [[Струга|стружки]] войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
== Биография ==
Алабаков е роден в 1876 година в град [[Струга]]. Скитал по чужбина, а през 1904 година влиза като четник в Охридско през Сърбия заедно с Георги Лабунишки.<ref name="Матов2007">{{Матов 2007|312}}</ref> Влиза във ВМОРО и става организатор на селските комитети на организацията. Става нелегален и е четник при [[Георги Сугарев]] и [[Петър Чаулев]]. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е изпратен от Чаулев за войвода в Кичевско. След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] участва в [[Охридско-Дебърско въстание|Охридско-Дебърското въстание]] срещу новите сръбски окупатори, а в 1915 година и във [[Валандовска акция|Валандовската акция]].<ref>[http://www.macedonia-science.org/page.php?89 Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 147.
Известен е с разбойническите си похождения и злоупотреба с пари и още през 1912 година е издадена присъда от Битолския комитет за неговото премахване, по повече от 10 точки престъпни деяния. Не е изпълнена поради назрялото военно положение и наближаващата мобилизация, като [[Милан Матов]] отчита и своя вина неизпълнението. През следващите години Ходжата продължава по същия начин и населението се оплаква директно на [[Тодор Александров]] и [[Александър Протогеров|Протогеров]]. При събрани доказателства от военен следовател той е арестуван заедно с [[Милан Гюрлуков]]. По думите на Протогеров „и двамата са големо петно за Организацията и за околиите, където са работили. И двамата ще бъдат застреляни и никой не може да ги спаси от това, даже и Господ“. По-късно обаче са освободени, обяснението на Протогеров пред Милан Матов е, че Тодор Александров ги е иззел от военното правосъдие, имайки достъп до Главната квартира и Двореца.<ref>{{Матов 2007|312 – 314}}</ref>
След [[Първа световна война|Първата световна война]] в 1925 година е началник на Стружка околия на ВМОРО<ref>{{Николов|5}}</ref> с 20 души чета.<ref>Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр.169</ref><ref>{{Пелтеков|11}}</ref> През пролетта на 1925 година навлиза във Вардарска Македония заедно със [[Силко Цветков]], [[Александър Протогеров]] и [[Мишо Шкартов]], но не успяват да преминат река Вардар и се връщат в България.<ref>[http://www.promacedonia.org/gph/gph_43.html Спомени на Георги Попхристов]</ref>
== Бележки ==
| |||