Рис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mangoris (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Етикети: Отменени Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Mangoris (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Етикети: Отменени Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 5:
}}
 
'''Рисът''', наричан още '''евроазиатски рис''' (''Lynx lynx''), е хищен [[бозайник]] от семейство [[Коткови]].В България се среща в западнатапочти ницалата граница.страна но много рядко.Той е представителят от семейството, живеещ на най-северна ширина и обитаващ един от най-обширните ареали. Рисът е трети по големина хищник в [[Европа]] и същевременно най-едрата котка на континента. Единствено [[кафява мечка|кафявата мечка]] и [[вълк]]ът са по-едри, а [[иберийски рис|иберийският рис]] и [[европейска дива котка|дивата котка]] са съответно два и четири пъти по-малки от него. „Пискюлите“ на върха на [[уши]]те, късата [[опашка]] и тяло, поставено на сравнително дълги и дебели [[крак]]а, му придават интересен външен вид. Това обаче са част от приспособленията, даващи му предимство за успешен лов и оцеляване при сурови условия.
 
Рисът е животно, митологизирано от много народи. [[Древна Гърция|Древните гърци]] се възхищавали на острото [[зрение]] на голямата котка. „Ostrovid“ е името, с което някои [[Западни славяни|западнославянски народи]] описват вида. Потайността и ловкостта на риса са другите му качества, които всяват респект у древните народи. Първите документирани сведения за наличието на рисове по българските земи са от 1862 г.<ref name="catsg">{{икона|en}} [http://www.catsg.org/balkanlynx/02_status/2_1_situation-countries/other-countries/Pdfs/Zlatanova_et_al_2001_Lynx_in_Bulgaria.pdf Д.Златанова, П.Цветков, Е.Цингарска-Седефчева, ''The lynx in Bulgaria: present conservation status and future prospects''] (Посетен на 24.07.2010)</ref> Дълго преди това обаче българите приемат това животно като нечисто, поради потайния хищнически живот и спорадичните нападения над домашния добитък.<ref>[[Димитър Маринов|Маринов, Димитър]]. ''Народна вяра и религиозни народни обичаи''. София, Второ фототипно издание, стр. 137 – 138.</ref> След края на [[Втората световна война]] рисът изчезва от българската природа и е вписан като изчезнал вид в ''[[Червена книга на България|Червената книга на България]]'' (1985). Към началото на 21 век съществуват вече сигурни сведения за завръщането му по българските планини.