Фьойани: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени
мРедакция без резюме
 
Ред 3:
'''Фьойàните''' ({{lang|fr|feuillants}}) (също '''фьойетани''') са членове на политически клуб в [[Париж]], основан през юли [[1791]] г. по време на [[Френска революция|Френската революция]]<ref>{{cite book |title= История на новото време |last= Борислав|first=Гаврилов |year= 2011|publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София |isbn=978-95407-3081-3 |pages=166 }}</ref>. Прозвището си получават по мястото на своите заседания – в едно помещение, принадлежало преди това на манастира Фьойетан на улица „Сен Оноре“<ref>{{Цитат книга|last=Дюше|first=Жан|title=История на Запада|year=2003|month=|publisher=ИК „ЛИК“|location=София|isbn=954-607-589-2|pages=722}}</ref>{{rp|440}}. Пълното наименование на клуба е „Общество на приятелите на конституцията, заседаващи при фьойаните“.
 
Фьойетаните са умерени членове на [[якобинци|Якобинския клуб]], които излизатнапускат отЯкобинския негоклуб след [[Бягство до Варен|бягството на краля въвдо Варен]] и след като на 16 юли 1791 г. якобинците приемат [[петиция]] за свалянесвалянето на [[крал]]якраля. Ръководна роля сред фьойаните играят А. Барнав, А. Ламет, А. Дюпор, [[абат Сийес]], а сред най-видните им представители е [[маркиз дьо Лафайет]].
 
Клубът на фьойаните е съставен от представители на едрата [[буржоазия]] и либералното дворянство, подкрепящи [[Конституционна монархия|конституционната монархия]], установена с [[Конституция на Франция (1791)|Конституцията от 1791 г.]]. В [[Учредително събрание (Франция)|Учредителното събрание]] от 1789 – 1791 г. фьойаните играят фактически ръководна роля. Те присъстват значително и в [[Законодателно събрание (Франция)|Националното законодателно събрание]] (1791 – 1792), в което са 264 души и са най-консервативната му част, подкрепяща краля. След [[Въстание от 10 август 1792|въстанието на 10 август 1792 г.]], което на практика сваля монархията, клубът на фьойаните прекратява своето съществуване, а някои от неговите лидери като маркиз дьо Лафайет дори се опълчват срещу революцията.