Осип Манделщам: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени |
м неработещи файлови препратки (1); пунктуация преди и след ref; правопис/общо форматиране |
||
Ред 31:
Започва да печата стихове в престижни списания като „Аполон“, „Хиперборей“ и др. от [[1910]] година като се придържа към популярната тогава в Русия поетика на [[символизъм|символизма]], но в края на 1912 г. се присъединява към групата на акмеистите. Първата му стихосбирка „Камък“ излиза през [[1913]] г. (второ разширено издание – през [[1916]] г., трето и най-пълно – през [[1922]] г.). Стиховете, които пише по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] и Гражданската война в Русия, издава в сборника си стихове „Tristia“ през 1922 г. През 20-те години издава още стихосбирките „Втора книга“ ([[1923]]) и „Стихотворения“ ([[1928]]), две книги проза – „Шумът на времето“ ([[1925]]) и „Египетска марка“ (1928), пише и литературно-критически статии във вестниците.
След [[1928]] година съветските издания спират да печатат негови стихове, като неотговарящи на комунистическата идеология. Заради антисталинистката му [[епиграма]] „Живи уж, а не чувстваме свойта земя“, написана през декември [[1933]] г., от [[1934]] до [[1937]] г. е заточен във [[Воронеж]]. През [[1938]] г. е отново арестуван поради изфабрикувани политически обвинения и е изпратен в лагер. В края на следващата година
▲След [[1928]] година съветските издания спират да печатат негови стихове, като неотговарящи на комунистическата идеология. Заради антисталинистката му [[епиграма]] „Живи уж, а не чувстваме свойта земя“, написана през декември [[1933]] г., от [[1934]] до [[1937]] г. е заточен във [[Воронеж]]. През [[1938]] г. е отново арестуван поради изфабрикувани политически обвинения и е изпратен в лагер. В края на следващата година поради поради изключително тежките условия се разболява от [[Коремен тиф|тиф]] и умира на 27 декември в транзитния лагер „Вторая речка“, от който лагерниците са били изпращани на Колима (там са се намирали най-страшните лагери, в които човек е оцелявал само по изключение). Манделщам е реабилитиран посмъртно: през [[1956]] г. – за делото от [[1938]] г., и през [[1987]] г. – за делото от [[1934]] г.
Непубликуваните му стихове са запазени благодарение на съпругата му Надежда Манделщам, която ги научава наизуст (било е невъзможно по времето на управлението на [[Сталин]] да бъдат съхранявани в писмен вид) и ги записва на хартия едва през 60-те години на ХХ век. Тогава те са изнесени нелегално от СССР и са напечатани за първи път на Запад. Негови стихове за пръв път след смъртта му започват да се печатат в съветски издания по време на т. нар. „перестройка“. Днес, както в родината си, така и по света, той е смятан за един от най-големите руски поети от първата половина на ХХ век.
Line 56 ⟶ 55:
=== Книги на български ===
* ''Стихотворения''. Превод [[Кирил Кадийски]]. София: Захарий Стоянов, 2012, 152 с. (ISBN 978-954-09-0651-5)
* ''Небехранилище. Избрани стихове'' (двуезично издание). Превод Владимир Морзоханов. София: Ерго, 2012, 614 с. (ISBN 978-954-8689-23-6)<ref>[[Ангел Игов]], [http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/20036 „Събитие в българското книгоиздаване“], рец. в „Култура“, бр. 30 (2692), 13 септември 2012 г.</ref>
=== За него ===
* [[Цветан Ракьовски]]. ''След края на класиката („Двойник“ на Достоевски и „Египетска марка“ на О. Манделщам)''. Велико Търново: Фабер, 2006 (ISBN 978-954-775-601-4)
== Източници ==
| |||