Уикипедия

Мед: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 185:
 
==== Димеден оксид – Cu<sub>2</sub>O ====
Той е червено, пожълтяващо и стареещо при стриване,<ref name=":2" /> неразтворимо във вода вещество. Топи се при 1230 °СC.<ref name=":2" /> Има обемноцентрична кубична кристална решетка, изградена т кислородни атоми, всеки от които е обграден с 4 тетраедрично разположени медни атоми. В природата се среща като червена медна руда – куприт. Cu<sub>2</sub>O се получава при загряване на меден оксид до 800 °C. Димедният оксид се използва като пигмент в бои за боядисване на кораби. Той е отровен и не позволява на морските животни да се полепват по дъната им. Cu<sub>2</sub>O е най-трайното и приложимо съединение на едновалентната мед. Получава се от елементарна мед или при редукция на на комплексни куприсъединения, например фелингов развтор.<ref name=":1" /> Друг възможен метод е редуциране на разтвори на куприсъединения.<ref name=":2" /> Използва се за оцветяване на стъкло и емайл в червен цвят.<ref name=":2" />
 
==== Меден хидроксид – CuOH ====
Ред 195:
Меден хлорид може да се получи от термична редукция на меден дихлорид с медни стружки в разтвор на солна киселина:<ref name=":1" />
 
: <chem display="inline">CuCl2 + Cu ->[{t°T}][\ce{HCl_{(aq)}}] 2CuCl</chem>
 
Представлява бял прах, неразтворим във вода.<ref name=":1" /> В разтвор на концентрирана солна киселина CuCl адсорбира CO.<ref name=":2" /> При контакт с въздуха се окислява до зелен меден дихлорид.<ref name=":1" /> С амоняк образува комплексно съединение, което се използва в газовия анализ за адсобрция на въглероден оксид:<ref name=":1" />
Ред 219:
Употребява се при производството на цветни стъкла.
 
При загряване над 800 °C се разлага, при което се получава червеният димеден оксид – Cu<sub>2</sub>O:
 
: <chem>4CuO ->[\text{800 °С}][\ce{-O2}] 2Cu2O</chem>
Ред 249:
Медният дихидроксид е нетрайно съединение. При загряване той се разлага, като образува черен меден оксид:
 
: <chem>Cu(OH)2 ->[{t°T}] CuO + H2O</chem>
 
Медният дихидроксид се разтваря в [[амоняк]], при което се получава разтвор с яркосин цвят – [[Швайцеров реактив]], [Cu(NH<sub>3</sub>)<sub>4</sub>](OH)<sub>2</sub>. Използва се за доказване на някои органични вещества и при преработка на целулоза.
Ред 256:
Купрати със сътав M<sub>2</sub>CuO<sub>2</sub> се получава при стапяне на оксиди или соли на алкални метали с CuO:
 
: <chem display="inline">K2CO3 + CuO -> K2CuO2 + CO2 ^</chem>.<ref name=":2" />
 
==== Куприхалогениди ====
БезводниБезводните Cu(II) халогениди се получават при директна синтеза, при висока температура. Познати са CuF<sub>2</sub>, CuCl<sub>2</sub> и CuBr<sub>2</sub>.<ref name=":2" /> Връзката в CuF<sub>2</sub> е йонна, а при CuCl<sub>2</sub> и CuBr<sub>2</sub> се засилва ковалентният характер, което води до силно потъмняване на цвета и понижаване на температурата на топене. Тези дихалогениди са разтворими във вода и получени по мокър път, кристаизираткристализират като дихидрати. Разтварят се много добре и в органични разтворители.<ref name=":2" /> Водните им разтвори поглъщат NO и от сини стават черно-зелени. При загряване получените нитрозосъединения се разлагат.
 
Куприхалогенидите дават комплекси с различна структура: Cs<sub>2</sub>[CuCl<sub>4</sub>] съдържа сплеснати тетраедирчни йони, а в [Cr(NH<sub>3</sub>)<sub>6</sub>][CuCl<sub>5</sub>] анионите представляват тригонална бипирамида.
 
МеденМедният дихлорид (CuCl<sub>2</sub>•2H<sub>2</sub>O) се получава от взаимодействието на меден оксид със солна киселина. Хидролизира, като водният му разтвор има кисел характер:<ref name=":1" />
 
: <chem>CuO + 2HCl -> CuCl2 + H2O</chem>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мед“.