Теофилакт Охридски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26:
Теофилакт е роден в [[Халкида|Еврипос]] на остров [[Евбея]] около 1050-1060 година. Той получава изключително за времето си образование при философа [[Михаил Псел]] в [[Константинопол]]. Император [[Михаил VII]] го назначава за учител на сина си [[Константин Дука Багренородни]]. След идването на власт на император [[Алексий I Комнин]] Теофилакт, може би смятан за твърде лоялен към предишната династия, е отстранен от столицата и е назначен за архиепископ на [[Охрид]]. Точната дата на това събитие е неизвестна, но се предполага, че то става малко след 1084 година.<ref name="снегаров1">{{Снегаров-ИОА-1|198-204|is_2_5_1.html#a_6}}</ref>
 
Теофилакт приема назначението си като заточение и многократно се оплаква в свои писма от провинциалната атмосфера и примитивните нрави на местните жители. Той прави и опити да си издейства от императора освобождаване от длъжността, но не постига успех.Според някои исторически източници<ref name=":0" />,едвали назначаването на Теофилакт за Охридкси архиепископ може да се смята като наказание; напротив, съображенията които са ръководили императора и патриарха в това дело, са били, че и двамата в него са виждали една от най-образованите личности на времето си,най-способен управител, който да уреди погърчената вече Охридска архиепископия, и постави здрави основи за ромеизацията на българския народ.По това време в България навсякъде вече се е служило на гръцки и всички български училища, основани от учениците на Св.Климент са били вече закрити,но все още е съществувала българската книжнина и език,които трябвало да се унищожат. Това е съставяло главната задача на Теофилакт.<ref name=":0" /> В същото време развива активна книжовна дейност, създавайки и изследвания за живота на [[Климент Охридски]] и останалите [[Седмочисленици]]. С влиянието си сред византийските книжовни кръгове той допринася за повишаването на авторитета на Охридската архиепископия. Вероятно около 1107 година Теофилакт е освободен от архиепископския пост и заминава за [[Солун]]. Датата на смъртта му е неизвестна.<ref name="снегаров1"/>
 
Неизвестно кога Теофилакт е вписан като [[светец]] на православната църква. Днес се титулува като [[блажен отец]]. Изображения на Теофилакт като светец се срещат и в изобразителното изкуство: стенопис в главната църква „[[Св. Георги]]“ в [[Зографски манастир|Зографския манастир]] на Атон.
Ред 52:
 
Някои от произведенията на Теофилакт Охридски са сред най-важните извори за изучаване на историята на Византия и българския народ през X–XI век.
Като Охридски архиепископ той се залавя да напише на гръцки език житиетата на славяно-българските светии въз основа на старобългарските им житиета и на други произведения на старобългарската книжнина.Засега известни такива са ; 1.Житието на Св.Климент Охридски, при написването на което той се възползвал от славяно-българските пространни житиета на Св.Св.Кирил и Методий,(Панонските житиета) и от старото първообразно житие на Св.Климент, написано от някое близко до него лице или ученик, подобно на достигналото до нас житие на Св.Наум.2.Житието на 15-те Тивериуполски мъченици, в което историческият материал от българската история е заимствал от някой старобългарски книжовен паметник.Според цитат на Н.Л.Туницки-"Обработката на която били подложени тия извори,под перото на Теофилакт,се явява в твърде голяма степен изкуствена,тенденциозна и самоволна."В тези два труда на Теофилакт,с характерните им черти,личи старанието му навсякъде да изтъкне голямата историческа роля на българите,което говори за целта която е преследвал,когато се залавял да напише на гръцки споменатите жития: очевидно той е искал да замени съществуващите тогава славяно-български жития с такива на гръцки език, и по този начин, като поласкае националното самолюбие на българите чрез тяхното славно минало и унищожи паметниците на старобългарската книжнина, да принуди своето българско паство да чете и слуша за живота на своите родни светии на гръцки език и да забравя своя роден език, който според Теофилакт, бил варварски език.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Златарски|first=Васил|title=История на българската държава през Средните векове - том 2|year=1934|publisher=Придворна печатница|location=София|pages=266,267}}</ref>
 
== Литература ==