Сюлейман Челеби: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ненужни интервали |
Редакция без резюме |
||
Ред 12:
Използвайки войната в Анадола между своите братя [[Мехмед I|Мехмед]] и [[Иса Челеби|Иса]], в началото на 1404 година Сюлейман Челеби се прехвърля в Мала Азия и влиза в старата османска столица [[Бурса]], изтласквайки Мехмед на изток. В началото на лятото той превзема Анкара, а Мехмед се укрепява в първоначалните си владения около [[Амасия]]. В началото на следващата година Мехмед прави опит за контранастъпление, но е отблъснат от Сюлейман и неговия велик везир [[Али Чандарлъ]]. След това Сюлейман прави опит да превземе [[караман]]ската крепост [[Сиврихисар]], но не постига успех и през следващите няколко години военните действия в Анадола замират.{{hrf|Имбър|2000|100 – 102}}
Стефан Лазаревич междувременно се признава за васал на [[Сигизмунд]] с цел да получи подкрепата на [[крал на Унгария|унгарския крал]] в наследствения спор. През 1403/04 г. срещу Сюлейман Челеби е сформирана християнска коалиция под егидата на [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] в която участват [[Стефан Лазаревич]], [[Мирчо Стари]], [[Остоя Котроманич]] и [[Константин II Асен]]. През 1408 г. организира посредством [[Евренос бей]] поход срещу [[деспот]]а и, притискайки Стефан досами [[Белград]], успява да наложи решение в полза на Лазар и Георги за подялба на [[Моравско деспотство|Моравското деспотство]] – Георги получава бащините си владения над [[Косово]], а Лазар – южното [[Поморавие]] с главен град [[Аладжа хисар]] /[[Крушевац]]/ (границата между владенията на братята в този участък минава по [[Западна Морава]]), като за Стефан остава [[Подунавие]]то с Белград, граничещо с [[Кралство Унгария]], т.е. средновековните [[Браничевска област|Браничевска]] и [[Белградска област]].
В началото на 1409 година Сюлейман изпраща значителни сили в подкрепа на Вук Лазаревич в подновения му конфликт срещу Стефан Лазаревич. Действията на османските войски са успешни и [[Поморавие]]то е разделено на две части – на север управлява Стефан, а на юг Вук с Георги Бранкович, като всички те са васали на Сюлейман Челеби.{{hrf|Имбър|2000|93}}
| |||