Хемусъ: Разлика между версии

'''„Хемусъ“''' (изписвано съгласно [[Иванчевски правопис|Иванчевския правопис]] с буквата „Ъ“ до 1945 г.), е българско [[издателство]]. Първоначално е създадено като [[акционерно дружество]], в София, през [[1918]] г.,<ref>Sofia City Court (Sofiyski gradski sad), Corporate file FD No 62/1918 (1088/1918);</ref><ref>Заявление до Софийски окръжен съд (СГС) от Марко Финци за записан дружествен капитал, от 11 май 1918 г.</ref> със записан капитал от 3 000 000 златни лева,<ref name=":4" /> с учредители [[Марко Финци]], Генерално кредитно дружество и няколко членове на [[Демократическа партия|Демократическата партия]]<ref name=":0">{{Cite book|title=Bulgarian Book. Encyclopedia|last=Gergova|first=Annie|publisher=PENSOFT|year=2004|isbn=954-642-210-X|location=|pages=454}}</ref> и [[Българска работническа социалдемократическа партия|БРСДП]]'''.'''<ref name=":4">Държавен архив – София – 13, фонд 3К.</ref>

За първи председател на Управителния съвет на книгоиздателството е избран Марко Финци.<ref>Спесимен от подписа, нотариално удостоверен от II-ри нотариус при Софийски окръжен съд (СГС), с рег. № 2828 от 14.05.1918 г. (Държавен архив);.</ref>

„Хемусъ“ израства като най-значимото българско издателство по това време, (особено след [[Банкрут|фалита]] на издателство „Александър Паскалев и Ко.“ (1908 – 1921 г.), което банкрутира, поради голямата [[Омарчевски правопис|правописна реформа]] в [[Български език|българския език]] от 1921 г.). До края на своята дейност през 1948 г., „Хемусъ“ регистрира стабилна издателска дейност и финансова печалба. През 1921 – 1930 г., дружеството е на третототрето място в издателския бизнес, в България. През 1931 – 1944 г., дейността му се нарежда на пето място.

През 1921 – 1930 г., „Хемусъ“ се нарежда на трето място сред българските издателства със своите 129 чужди заглавия. През 1931 – [[1944]] г. е на пето място, основно с издаването на детска литература. По това време българските автори надделяват в издателската политика на „Хемусъ“. Дейността му е насочена към детско-юношеската [[аудитория]], което се оказва много благоприятен ход за издателството. Внимателно подбраните заглавия, ниската им цена и добре развита дистрибуторска мрежа, генерират успеха на „Хемусъ“. Издателството действа в строго съответствие с държавните изисквания и стандарти, действащи тогава. Това стимулира пазара на детски книги в следвоенната обстановка на безработица и намалено търсене.

Растежът на доходите и стабилизирането на българската [[икономика]] след края на [[Първа световна война|Първата Световна война]], позволява на редактора и директор Христо Хаджиев да договаря с изявени автори и най-добрите преводачи на чужда литература.

През финансовата 1923 – 1924 година, издателството излиза с печалба от 782 823 лв.<ref name=":5">Държавен архив – София – 13, фонд 3К, опис 7, АЕ 422;</ref>

На 1 септември 1929 г., управителният съвет увеличава капитала на дружеството от 3 на 6 милиона лева, като записва 30 000 нови безименни акции, с номинал от по 100 лева, всяка.<ref name=":5" />

През [[1930]] година,г. издателството има печалба от 2 353 515 лв. През [[1939]] г. – 2 251 712 лв. През [[1944]] г., чистата печалба е 1 394 165 лв.<ref>Държавен архив – София – 13, фонд 3К, опис 7, АЕ 423;</ref>

На 16 септември 1944 г. към управителния съвет на „Хемусъ“, се присъединява [[Ран Босилек|Генчо Негенцов]].<ref name=":6">Държавен архив – София – 13 – 3К, 7, 425;</ref>

На 1 март [[1946]] г., управителният съвет увеличава капитала на дружеството от 6 на 18 милиона лева.<ref name=":6" />

През 1946 – 1947 г., в собствената печатница на „Хемусъ“, се отпечатват книги за 26 958 775 лв., а в чужди печатници – за 15 198 471 лв. През 1946 г. са извършени продажби за 71 306 965 лева.<ref name=":6" />

През [[1932]] г., издателство „Хемусъ“ е наградено с [[премията „Шумейкър“]] на [[Втората международна изложба на книгата в Брюксел]], за илюстрациите на [[Георги Атанасов (илюстратор)|Георги Атанасов]] към книгата „Неродена мома“ на [[Ран Босилек]]. [[Хемусъ#cite note-:1-3|[3]]]<ref>Development of the Bulgarian Graphic Design in Printing, Kino and Television, Autoreferer of Dissertation for obtaining Educational and scientific degree „Doctor“, PhD student: Dimitrov Dimitar Enev, Scientific supervisor: Prof. Tasev Dimitar, New Bulgarian University, p. 12.</ref>

На 5 април 1947 г., се издава Окръжно № 4620, съгласно което, се забранява издаването на книги, помагала и учебници, като тази дейност се монополизира за държавното издателство „Д. Благоев“.<ref name=":6" />

През [[1947]] г., издателство „Хемусъ“ е [[Национализация|национализирано]] от [[Тоталитаризъм|тоталитарния]] [[Комунизъм|комунистически]] режим, съгласно Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия.<ref name=":2">Private Industrial and Mining Enterprises Nationalization Act.(repealed) Prom., State Gazette, no. 302 of 27.12.1947, amend. and supplements, nos. 176 of 2 August 1949, with a single action.</ref> В съответствие с този закон са [[Национализирани печатници в България (1947)|национализирани всички 169 издателски компании]] в България (64 от тях в столицата). Това се извършва в рамките на принудителната национализация, въведена от [[Българската комунистическа партия]], в съответствие с нейната комунистическа, [[Тоталитаризъм|тоталитарна идеология]] и политика, която продължава до 10 ноември [[1989]] година.

От 7 юли [[1949]] г., юридически ликвидатори, вписани в Софийски окръжен съд, са [[Христо Хаджиев]], Тодор Михайлов, Димитър Николов и [[Ран Босилек|Генчо Негенцов]].<ref name=":6" />

До последно, членовете на управителния съвет обжалват решението за национализация пред председателя на [[Българска комунистическа партия|БКП]], като противоречащо на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, на основание, че двата национализирани книжни магазина не представляват индустриални предприятия и са собственост на отделно [[юридическо лице]], но жалбата остава неудовлетворена.<ref name=":6" />

Фирменото дело на акционерното дружество в Софийски окръжен съд (днес – [[Софийски градски съд]]), се заличава през [[1951]] г.<ref name=":6" /> На следващата година, умира главният редактор и директор Христо Хаджиев, а след седем години – Ран Босилек (Генчо Негенцов).

Днес, наименованието на импринта (издателството), все още се изписва официално и стриктно с непроизносима буква '''''„Ъ“''''', съгласно [[Иванчевски правопис|Иванчевския правопис]].

През 2018 годинаг. се отбелязва 100-годишнината от създаването на Дружество за книгопечатане и издателство „Хемусъ“.