Уикипедия

Димитър Гюзелов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 31:
През май 1927 г. е заловен с документи на [[ММТРО]] от органите за държавна сигурност на [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]] и като един от основните обвиняеми на [[Скопски студентски процес|Скопския студентски процес]] е осъден на 20 г. строг тъмничен затвор. Гюзелов е помилван след 5 години, но не му е позволено да се върне в Македония. Въдворен е в [[Суботица]], след това в [[Кралево]], а от 1933 до 1941 година работи като гимназиален учител по философия в [[Чачак]].<ref>Иванов, Костадин. Д-р Димитър Гюзелев – един български национален лидр във Вардарска Македония, Минало, 4/2013, с. 83.</ref> Не прекъсва дейността си и се свързва с легално и нелегално действащи другари в Македония, [[Белград]] и [[Загреб]].
 
През 1936 година заедно с [[Димитър Чкатров]] и [[Спиро Китанчев]] се включва в демократичната организация [[МАНАПО]] (Македонски народни покрет).<ref>{{Citation |title=Кратка справка от сайта znam.bg, посетен на 11.12.2010 г. |url=http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=2&article=3131621987&sectionID=1&sq=%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F |accessdate=2010-12-11 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304001241/http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=2&article=3131621987&sectionID=1&sq=%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F }}</ref> Пише няколко статии в скопското списание „[[Луч]]“ или под истинското си име или под псевдонима ''Убавски'', превод на турското ''Гюзелов''.<ref name="Църнушанов 154">Църнушанов, Коста. {{Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. |154.}}</ref>
 
 
Ред 38:
След [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония]] към България през 1941 г. Гюзелов заедно с други бивши членове на ММТРО, МАНАПО и КПД „Вардар“ участва в движението за образуване на граждански национални клубове в Македония. Идеята е посрещната с неодобрение от властите, които се опасяват, че клубовете може да се превърнат в политическа партия. <ref>Иванов, Костадин. Д-р Димитър Гюзелев – един български национален лидр във Вардарска Македония, Минало, 4/2013, с. 92 – 93.</ref>
 
През април 1942 година Гюзелев е назначен за директор на [[Радио Скопие]].<ref>Иванов, Костадин. Д-р Димитър Гюзелев – един български национален лидр във Вардарска Македония, Минало, 4/2013, с. 94.</ref> През 1942 г. защитава в [[Загреб]] докторска дисертация върху [[Шопенхауер]] и издава книгата „Жертвите на Скопския студентски процес“ (Скопие, 1942). През лятото на същата година участва на поредица от срещи заедно с [[Йордан Чкатров]], [[Тома Кленков]], [[Коце Ванов]], [[Борис Светиев]], [[Щерьо Боздов|Щерю Боздов]], [[Тодор Гичев]], [[Иван Шопов (общественик)|Иван Шопов]], [[Благой Попгьорчев]], [[Сотир Тренчев]], [[Христо Паунчев]], [[Кирил Димков]], [[Апостол Апостолов]], [[Кирил Мильовски]] и други.<ref>{{Citation |title=Цветановски, Виктор. ЗОШТО ВО МАКЕДОНИЈА НЕМАШЕ ГРАЃАНСКА ВОЈНА?, в. Глобус, 19.05.2009 г. |url=http://www.globusmagazin.com.mk/?ItemID=81741331F3BA8A4991A9FAACB2CE4C6D |accessdate=2013-01-25 |archivedate=2013-12-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131212062910/http://www.globusmagazin.com.mk/?ItemID=81741331F3BA8A4991A9FAACB2CE4C6D }}</ref> На 4 и 5 юли 1942 година в Скопие, в адвокатската кантора на Йордан Чкатров е проведена среща, на която присъстват 19 души видни български общественици, политици, търговци и кметове, сред които Христо Паунчев от Охрид, Сотир Тренчев от Ресен, Борис Светиев от Битоля, Коце Ванов и Богдан Попгеорчев от Велес, [[Христо Сеизов]] от Кавадарци, Евтим Бойчев от Неготино, д-р [[Тодор Гичев]] от Щип, Тома Кленков, Павле Гичев и Коце Кратовалиев от Скопие, Чкатров, Щерю Боздов и Димитър Гюзелов.<ref name="Църнушанов 224">Църнушанов, Коста. {{Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. |224.}}</ref> Те подчертават съществувалото въодушевление у населението в Македония, и очакванията му, че България ще се опре на него за извоюване на свободата и приобщаването им към пределите на голяма България.<ref name="PJ.358-359">Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 358 – 359.</ref> Но вместо това Гюзелов констатира че:
 
{{цитат|При идването на нашите власти, те знаеха силата на нашето Движение. Затова ни атакуват не като добри българи, защото не отричат това, но като изтъкнати политически авторитети, които държейки волята на народа могат да се противопоставят на управлението.
Ред 50:
В речта си Димитър Гюзелов обръща внимание и на антидържавническия подход на правителството и наличието на много сърбофили между чиновниците.<ref name="za"/> Събранието решава са се обърне директно към цар Борис III и му изпраща изложение, в което се иска по-голямо представителство на местното население:
 
{{цитат|Народът се чувства до известна степен неравноправен... Властта не извърши необходимия акт с представителите на македонския народ, за да покаже на света, че обединението е станало като резултат на върховната воля на самия народ в Македония... От друга страна местната интелигенция се чувства подчинена и смятана за недостойна да заеме ръководни места в държавното управление. Народът не може да си представи иначе свободата освен чрез налагането тъкмо на оня български елемент, който носеше знамето на българщината в Македония, елемент, който познава народа и неговите нужди, и който без<ref name="Църнушанов 224"/> сътресения може да приобщи довечера поробения български народ в Македония към системата на управлението на царството.<ref name="Църнушанов 225">Църнушанов, Коста. {{Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. |225.}}</ref><ref name="PJ.358-359"/>}}
 
След края на войната, в 1945 година, Гюзелов е осъден от комунистическата власт като „български фашист“ на смърт чрез обесване. По време на процеса, който продължава от 25 май до 2 юни 1945 година, Гюзелов е обвиняем заедно със Спиро Китинчев и Димитър Чкатров, че възпитава населението на Македония в български национален дух и работи за присъединяването на Македония към България. Тримата обвиняеми не отричат, че се борят за запазване на българското население в Македония от сръбската асимилация и освобождаването му от сръбско робство.<ref name="gotsev.protsesi">[http://www.promacedonia.org/44/procesi.html Гоцев, Димитър. Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944 – 1991 г., Македонски научен институт, София, 1998, глава Първите политически процеси].</ref> По време на процеса Гюзелов заявява:
Ред 56:
{{цитат|Кои сте вие, за да ме съдите за моята дейност. Аз служих на народа си, а вие на кого служите?<ref name="gotsev.protsesi"/>}}
 
Гюзелов е разстрелян заедно с [[Димитър Чкатров]] край Зайчев рид, на 3 километра от Скопие, недалеч от пътя за [[Тетово]].<ref>Църнушанов, Коста. [http://www.promacedonia.org/kc/cyrn26_b2.html „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“], Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София, 1992.{{Македонизмът|256}}</ref>
 
Димитър Гюзелов е женен за скопянката Донка Иванова от рода на войводата [[Лазар Дивлянски]], една от основателките на [[Тайна културно-просветна организация на македонските българки|Тайната културно-просветна организация на македонските българки]].<ref>[http://jenivmro.wordpress.com/%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8/ Жените и ВМРО. Тайна културно-просветна организация на македонските българки].</ref> Синът им [[Богомил Гюзел]] е известен писател и преводач в [[Северна Македония]], а дъщеря им [[Лиляна Гюзелова]] е художничка и скулпторка.<ref>[http://www.plagij.at/article/4744 Изложба „ЖЕНСКА КНИГА“Лилјана Ѓузелова], www.plagij.at</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитър_Гюзелов“.