Разлика между версии на „Ото Льови“

редакция без резюме
 
|починал-място=[[Ню Йорк]], [[САЩ]]
|националност=[[Австрия]], [[Германия]], [[САЩ]]
|награди={{нобел}} [[Нобелова награда за физиология или медицина]]
|образование=[[Университет на Страсбург]]
}}
 
'''Ото Льови''' (на [[Немски език{{lang|de|немски]]: '''Otto Loewi}})''' е роден [[Германия|в Германия]] [[Фармакология|фармаколог]] и психобиолог, който открива ролята на [[ацетилхолин]]а като ендогенен невротрансмитер. За откритието си той е удостоен с [[Нобелова награда за физиология или медицина]] през 1936 г., която споделя със сър [[Хенри Дейл]] – негов дългогодишен приятел, вдъхновил експеримента с невротрансмитерите.<ref name=":0">{{Cite journal|last=Хайдер|first=Билал|date=септември 2007|title=Войната на супите и искрите: Откриването на невротрансмитерите и спорът за това как нервите комуникират|journal=Списание за биология и медицина на университета Йейл|language=en|volume=80|issue=3|pages=138 – 139|issn=0044 – 0086|pmc=2248292}}</ref> Льови се запознава с Дейл през 1902 г., когато прекарва няколко месеца в лабораторията на [[Ърнест Старлинг]] [[Лондонски университетски колеж|в Лондонския университетски колеж]].
 
== Биография ==
Впоследствие Льови работи с Мартин Фройнд в [[Гьоте университет Франкфурт на Майн|Гьоте университет във Франкфурт]] и с Франц Хофмайстер в [[Страсбург]].<ref>{{Cite book|title=Страница на Ото Льови в deutsche-biographie.de|url=http://www.deutsche-biographie.de/sfz54009.html|accessdate=10 септември 2021|year=1987}}</ref> От 1897 до 1898 г. е асистент на Карл фон Ноорден, практикуващ лекар в Градската болница във Франкфурт. Скоро обаче, след като вижда високата смъртност в множество случаи на твърде напреднала [[туберкулоза]] и [[пневмония]], останали без никакво лечение поради липса на терапия, Льови се отказва от намерението си да стане практикуващ лекар и вместо това се насочва към провеждането на изследвания в областта на основните медицински науки, по-специално фармакологията. През 1898 г. той става асистент на професор Ханс Хорст Майер, известен фармаколог в [[Марбургски университет|Марбургския университет]] . През първите му години в [[Марбург]] проучванията на Льови са в областта на [[Метаболизъм|метаболизма]]. В резултат на работата му върху действието на флоризин – глюкозид, провокиращ гликозурия – и друг глюкозоид, влияещ върху метаболизма на нуклеините при човека, той е назначен за преподавател („Privatdozent“) през 1900 г. Две години по-късно публикува своя доклад ''„За синтеза на протеини в животинския организъм“'' („''Über Eiweisssynthese im Tierkörper''“), доказващ, че животните са в състояние да възстановят протеините си от продуктите на разграждане, аминокиселините – съществено откритие в областта на храненето.<ref name="nobel" />
 
[[Файл:Sir Henry Hallett Dale and Otto Loewi. Photograph. Wellcome V0026258.jpg|мини|250п|Сър Хенри Дейл и Ото Льови]]
През 1902 г. Льови е гост-изследовател в лабораторията на Ърнест Старлинг в Лондон. Там се запознава с Хенри Дейл, с когото остават приятели за цял живот.
 
{{Превод от|en|Otto Loewi|1041754666}}
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Льови, Ото}}
 
[[Категория:Преподаватели в Страсбургския университет]]
[[Категория:Чуждестранни членове на Британското кралско научно дружество]]