Уикипедия

Милан Матов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 70:
 
== Легална дейност ==
След края на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] Милан Матов ставасе установява в [[София]]. Става активен деец и член на ръководството на [[Илинденска организация|Илинденската организация]], създадена в 1921 година. По-късно е и нав [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]]. Не взима участие в братоубийствените борби във [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] и се опитва да играе ролята на помирител между враждуващите фракции.<ref name="Бошнакова 4"/> Активист е на [[Стружко благотворително братство|Стружкото благотворително братство]].<ref name="Исторически албум 48">{{Исторически албум на град Струга|48}}</ref>
 
Оженва се за Мария Балканска, столична зъболекарка, през ноември 1922 година, а през март 1924 година се ражда синът им [[Христо Матов (юрист)|Христо]].
 
През [[Втора световна война|Втората световна война]], по време на [[бомбардировките на София]], опитват да се евакуират в близкото село [[Лесново]], но хора от специалните служби ги натоварват на влака за Видин и се озовават в малкото село [[Долни Лом]], Белоградчишко; на Матов е наложено да се разписва през ден в кметството. След [[Деветосептемврийски преврат|деветосептемврийския преврат]], през 1945 година им е разрешено да се преселят в [[Ружинци]], главното село на района. Задължени са да се откажат от софийското си жителство и да станат мести жители. Поради започнатата от Коминтерна и комунистическата власт политика на денационализация на българите и [[македонизация в Пиринска Македония]], Милан Матов е записан като „македонец“ в новата си лична карта; той обаче протестира пред околийския управител и успява да постигне народността му да бъде поправена на „българин“. Както отбелязва сина му, Христо Матов, „за баща ми, па и за всички негови другари думата „македонец“ не изразяваше никаква народност, а беше синоним на добър и юначен българин“.
 
По-късно успяват да се приберат в София, но домът им е унищожен при бомбардировка, а целият архив изгорял; в града вече няма македонски обществени организации – дружества, братства и т.н.
 
Милан Матов умира на 21 май 1962 година в София. Между 1909 – 1926 година пише спомени, обхващащи над 700 страници. Неговият син [[Христо Матов (юрист)|Христо Матов]], юрист и деец на [[ВМРО-БНД|ВМРО-СМД]],<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=581&sectionid=6&id=00014 Минчева, Галина. Братята Христо и Милан Матови са били сред стратезите на ВМРО], в. „Сега“, 8 ноември 2005 г.</ref> издава през 2002 година част от спомените му, озаглавени „Най-комитата разказва“,<ref>Матов, Милан. Най-комитата разказва.. живот за Македония, Културно-благотворителна фондация „Братя Миладинови“ - София, София, 2002, стр.6</ref> а през 2011 година излиза второ и допълнено издание със заглавие „За премълчаното в историята на ВМРО“.<ref>[http://www.nationallibrary.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0017&n=62&g= Второ издание на спомените на Милан Матов „За премълчаното в историята на ВМРО”] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120222033847/http://www.nationallibrary.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0017&n=62&g= |date=2012-02-22 }}, www.nationallibrary.bg/, посетен на 19 август 2013 г.</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Милан_Матов“.