'''Магнитният усилвател''' е [[Електромагнитно взаимодействие|електромагнитно]] устройство за усилване на електрически сигнали. Принципът на усилване е на принципа на магнитното насищане на [[Трансформатор|трансформаторатрансформатор]]а от определен клас. Магнитния усилвател е изобретен в началото на 1885 г. и се използва предимно в театралното осветление. Двата проводника са свързани в противоположна фаза за отмяна на силния поток, генериран от променлив поток, в управляващите намотки. Магнитният усилвател може да се използва за преобразуване, умножаване, фазово преместване, модулиране, увеличаване, инвертиране, импулсно генериране и т.н. Той може просто да бъде наречен като един тип управляващ вентил, използващ индуктивен елемент като контролен ключ.<ref>[https://www.elprocus.com/magnetic-amplifiers-principles-and-applications/ elprocus.com]</ref> Първият патент за магнитен усилвател е през 1903 година. През 1916 г. радио пионерът Ф. В. Андерсон се възползва от идеята като средство за контролиране на гигантските ротационни алтернатори, които използва за високомощни радиопредаватели (от 10 000 до 100 000 цикъла).<ref>[https://www.nutsvolts.com/magazine/article/the_magnetic_amplifier nutsvolts.com]</ref>
