Милан Матов: Разлика между версии

 

Оженва се за Мария Балканска, столична зъболекарка, през ноември 1922 година, а през март 1924 година се ражда синът им [[Христо Матов (юрист)|Христо]].

През [[Втора световна война|Втората световна война]], по време на [[бомбардировките на София]], опитват да се евакуират в близкото село [[Лесново]], но хора от специалните служби ги натоварват на влака за Видин и се озовават в малкото село [[Долни Лом]], Белоградчишко; на Матов е наложено да се разписва през ден в кметството. След [[Деветосептемврийски преврат|деветосептемврийския преврат]], през 1945 година им е разрешено да се преселят в [[Ружинци]], главното село на района. Задължени са да се откажат от софийското си жителство и да станат мести жители. Поради започнатата от Коминтерна и комунистическата власт политика на денационализация на българите и [[македонизация в Пиринска Македония]], Милан Матов е записан като „македонец“ в новата си лична карта; той обаче протестира пред околийския управител и успява да постигне народността му да бъде поправена на „българин“. Както отбелязва сина му, Христо Матов, „за баща ми, па и за всички негови другари думата „македонец“ не изразяваше никаква народност, а беше синоним на добър и юначен българин“.

По-късно успяват да се приберат в София, но домът им е унищожен при бомбардировка, а целият архив изгорял; в града вече няма македонски обществени организации – дружества, братства и т.н.

 

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=655 „Убийството на Григор Соколов – Ляме“, публикувано в „За премълчаното в историята на ВМРО“] София, 2011 г.

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=760 Милан Матов за Илинденското въстание]

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=2256 „Отмъщението за поп Петре“], публикувано в „Сборник Илинден 1903 – 1924. В памет на големото македонско възстание“, София, 1924 година

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=2411 „През граница; Първият бунт срещу сърбите в Македония“]