Емил Верхарен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Zelenkroki (беседа | приноси) м Плюс източник. |
||
Ред 1:
{{
{{Личност
| категория = писател
Ред 18:
}} }}
'''Емил Верхарен''' (понякога изписван като Емил Верхарн, {{lang|fr|Émile Adolphus Gustavus Verhaeren}}) е [[Белгия|белгийски]] [[поет]]. Той е сред основоположниците на [[Символизъм (литература)|символизма]] и е смятан за една от най-значимите фигури в [[белгийска литература|белгийската литература]].<ref>[https://liternet.bg/publish32/emil-verharen/index.html Литернет, посетена на 14.09.2021 г.]</ref>
== Биография ==
Ред 35:
В началото на 20 век Верхарен вече е международно известен, пътува и изнася лекции в цяла Европа, а произведенията му са преведени на повече от 20 езика. Той е изявен [[Пацифизъм|пацифист]] и преживява тежко началото на [[Първа световна война|Първата световна война]]. По време на войната се установява в [[Англия]], където пише последната си стихосбирка „Червените крила на войната“ (''„Les Ailes rouges de la Guerre“'').
Емил Верхарен умира на [[27 ноември]] [[1916]] година в [[Руан]], като пада под движещ се влак, на който се опитва да се качи.<ref>[https://litvestnik.wordpress.com/2020/07/17/емил-верхарен-в-паралелни-преводи/ Литературен вестник, бл. 28, 2020, посетена на 14.09.2021 г.]</ref>
== Библиография ==
Ред 73:
* ''Ковач : Поема'', превод Гео Милев, София : Пламък, 1924
* ''Разкази : Добра смърт ; На село ; Опдорския панаир ; Трите приятелки ; Една нощ'', превод Светослав Минков и Владимир Полянов, София : Филип Чипев, 1925
* ''Стихии : Избрани стихотворения и поеми'', съставителство и превод Лъчезар Станчев, София : Народна култура, 1965<ref>[https://plus.bg.cobiss.net/opac7/bib/1075792612 COBISS]</ref>
* ''Възхвала на вятъра : Стихотворения и поеми'', съставителство Лъчезар Станчев, превод Гео Милев, Елисавета Багряна, Лъчезар Станчев, София : Народна култура, 1986<ref>[https://plus.bg.cobiss.net/opac7/bib/1088126180 COBISS]</ref>
* ''Стихотворения '' (на български и френски), съставителство и превод Кирил Кадийски, София : Нов Златорог, 2011
* ''Полунощни приказки'', превод Красимир Кавалджиев, София : Библиоскоп, 2012
Ред 85:
* {{икона|fr}} [http://poesie.webnet.fr/auteurs/verhaere.html Стихотворения на Верхарен на сайта Les Grands Classiques] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20021216175654/http://poesie.webnet.fr/auteurs/verhaere.html |date=2002-12-16 }}
* {{икона|fr}} [http://www.chez.com/lyres/Verhaeren/challucine.htm Les campagnes hallucinées, 1893]
== Източници ==
<references />
{{Нормативен контрол}}
| |||