Харман кая: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Filipov Ivo (беседа | приноси) Етикет: Визуален редактор с уикитекст |
Filipov Ivo (беседа | приноси) Етикет: Визуален редактор с уикитекст |
||
Ред 31:
Светилището е изградено на невисоко плато около естествена малка пещера с дълбочина 7 m. Пред нея по повърхността на терена е най-голямото струпване на керамични фрагменти, най-ранното от които се отнася към късният Халколит, а най-късното е от I-II век сл. Хр. Във вертикалната скала до входа на пещерата, на юг, са издълбани трапецовидни ниши. В подножието на платото има още една карстова пещера, с дълбочина 20 m, със следи от обработка.<ref>[http://rock-cut.thracians.org/bg/s_m_harman.php Харман Кая; Проект Скално-изсечените свети места на Траките и на други палеобалкански и древноанатолийски народи].</ref>
Платото, обградено със скали се издига над околността и е естествено укрепено. Вътрешното сакрално пространство обхваща скалистия връх и пещерата. В него древните са влизали през процеп между скалите, допълнително обработен като вход, затварян с врата, чийто праг и жлебове все още личат в скалите. Във външното пространство са разположени издялани в скалите площадки, определени и като като места за наблюдения на слънцето, основите на помещения, стълби, издълбавания и басейни. Личат и издълбаните в хоризонталните скали легла за дървени конструкции. Дъждовната вода е извеждана извън помещенията чрез улеи, врязани в хоризонталните скали. В това външно сакрално пространство се издигат скали с издълбани в тях трапецовидни ниши и други структури. В това пространство се намират и две изравнени в скалата площадки с диаметър 10 – 15 m. Първата площадка, означена като североизточна, е с овална форма и лек наклон на север. Чрез изсичане са оформени шест на брой концентрични полукръга с разстояние един от друг от 0,3 до 1,4 m, чиито диаметър, естествено, непрекъснато се удължава. В скалата, в западния край на площадката, е издълбана структура оприличавана на „трон“, който е обърнат на изток-североизток. Втората площадка е с почти кръгла форма, с 11 концентрични полукръга, с лек наклон на юг. В северния край на тази площадка също е издълбана седалка, обърната на североизток.<ref>''ФОЛ, В.;
Скалите на обекта са предимно [[туф]]и с вулканогенно-седиментен произход. В скалния комплекс участват и силно хидротермално променени [[гранит]]и. В района на обекта има данни за [[цирконий]]. Според проф. Рангел Гюров и д-р Ралица Берберова Харман кая е нагледен пример за използване на технология от древните за преработка на природен ресурс. Наличие на басейни с улеи за вода. Водата се отлива в площадки с канали – уловители, приличащи на амфитеатър. Формата на амфитеатъра е естествена – получена при така нареченото ''лучено изветряне''. В горния край на амфитеатъра личи антропогенна намеса – издялани са канали, басейни и площадка с големи размери. Един улей захранва няколко уловителя. Гюров изказва предположението, че освен от атмосферна вода басейните са се захранвали и от реката (посредством неизяснена технология). На горната площадка най-стърчащата надвесена скала представлява корито с конструктивни отвори. В изпъкналата част на речната меандра е разположена монолитна скала осеяна с ниши от трите страни. Нишите са издялани в предварително обработена скала. Формата им е трапец, но с яйцевидна задна дънна част.<ref>проф. д-р Рангел Гюров, д-р Ралица Берберова "''Източни Родопи – възможности за алтернативен туризъм (резултати по проект „Хетеротопия и природни ресурси''“ – МОМН)", София, 2011 г.</ref>
| |||