Рада Балевска: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Рада Балевска, дни преди защитата на докторскатата си дисертация.
Редакция без резюме
Ред 28:
 
== Биография ==
[[Файл:Проф. Рада Балевска.png|мини|202x202px|Проф. Балевска е един от първите съставители на учебници по овцевъдство в България|ляво]]
Рада Балевска е родена на 19 март 1903 г. в с. Угърчин, Ловешко. През 1923 г. завършва [[СОУ „Свети Климент Охридски“ (Ловеч)|Ловешкото държавно педагогическо училище „Княз Борис Търновски“]]. Работи като учителка в Угърчин (1923 – 1924). Завършва Агрономо-лесовъдния факултет на [[Софийския университет]] (1929). Работи като учител-агроном в Земеделското стопанско училище в с. Боруш, Горнооряховско (1929 – 1931), първата жена-директор на Допълнителното земеделско училище в [[Долна Баня]], Ихтиманско (1931 – 1933). На 9 юни 1933 г. е уволнена за комунистическа дейност.[[Файл:Проф. Рада Балевска.png|мини|178x178пкс|Проф. Балевска е един от първите съставители на учебници по овцевъдство в България]]През 1934 г. емигрира в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], където живее 11 години. През 1943 г. завършва аспирантура в Казанския държавен зоотехнически институт „Николай Бауман“, редовен [[доцент]] в катедра „Частна зоотехника“, [[старши научен сътрудник]] и кандидат на селскостопанските науки в Горкиевската зоотехническа опитна станция.
 
През 1934 г. емигрира в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], където живее 11 години. През 1943 г. завършва аспирантура в Казанския държавен зоотехнически институт „Николай Бауман“, редовен [[доцент]] в катедра „Частна зоотехника“, [[старши научен сътрудник]] и кандидат на селскостопанските науки в Горкиевската зоотехническа опитна станция.[[Файл:Балевска.jpg|мини|194x194px|Рада Балевска, дни преди защитата на докторската си дисертация]]През 1945 г. се завръща в България и е преподавател в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет. По нейна инициатива към университета са разкрива Зоотехническият факултет. Доцент и първата жена-[[професор]] в България от 1948 г., завеждащ Катедра „Дребни животни“, Катедра „Овцевъдство“, заместник-декан на Зоотехническия факултет. Инициатор за създаването и основен автор на първата национална програма за преустройство на овцевъдството в страната. В периода 1948 – 1979 г. ръководи 4 научни колектива за създаване на нови породи овце в Южна България.
Заместник-министър на земеделието (1951). Ректор на Централната висша школа за подготовка на кадри за ТКЗС (1950 – 1951). [[Народен представител]] и член на Президиума на IV и V [[Обикновено народно събрание]].
[[Файл:Балевска.jpg|ляво|мини|188x188пкс|Рада Балевска, дни преди защитата на докторската си дисертация]]
 
Заместник-министър на земеделието (1951). Ректор на Централната висша школа за подготовка на кадри за ТКЗС (1950 – 1951). [[Народен представител]] и член на Президиума на IV и V [[Обикновено народно събрание]].
[[Народен представител]] и член на Президиума на IV и V [[Обикновено народно събрание]].
 
Първи директор на Националния селскостопански музей от 1970 г. Автор на над 200 научни публикации по проблемите на вълнознанието, храненето и отглеждането на отделни породи овце. През 1981 г. дарява цялото си имущество на Селскостопанския музей, София. Автор на мемоарната книга „По каменистия път“.