Исак Нютон: Разлика между версии

В областта на [[механика]]та Нютон открива закона за [[гравитация|всемирното привличане]] и чрез предложените [[Закони на Нютон|Закони за движение]] поставя основите на [[класическа механика|класическата механика]]. Освен това той формулира принципа за запазване на [[Импулс (механика)|импулса]] и [[момент на импулса|момента на импулса]] и пръв показва, че движението на [[Небесни тела|небесните тела]] и на предметите на [[Земята]] се подчинява на общи закони, демонстрирайки съответствието между [[Закони на Кеплер|законите на Кеплер]] за движението на планетите и собственият му закон за [[гравитация]]та и премахвайки последните съмнения към [[Хелиоцентрична система|хелиоцентричната теория]].

 

 

Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон поставя началото, едновременно и независимо от [[Готфрид Лайбниц]], на [[математически анализ|математическия анализ]], който е в основата на развитието на науката до наши дни. Той също така описва разлагането на [[Нютонов бином|бином, повдигнат на степен]], създава [[Метод на Нютон|числен метод]] за намиране на корените на [[функция]] и допринася за изследванията на [[Степенен ред|степенните редове]].{{hrf|Bŀaszczyk|2012}}

Нютон е роден на [[25 декември]] [[1642]] стар стил (4 януари [[1643]] нов стил) в [[Улсторп при Колстъруърт]], селце близо до град [[Грантъм]] в английското графство [[Линкълншир]]. По това време в Англия все още не е въведен [[Григориански календар|Григорианския календар]] и в регистрите раждането му е отнесено към 25 декември, [[Коледа]]. Нютон се ражда три месеца след смъртта на баща си, заможен селянин, който също се казва Исак Нютон и който умира по време на [[Английска гражданска война|Английската гражданска война]]. Раждането му е преждевременно и той е дребно бебе – според майка му Хана Ейскоф, колкото [[халба]] от една [[кварта]].

 

 

 

 

=== Преподавател и професор в Кеймбридж (1667 – 1689) ===

[[Файл:Sir Isaac Newton by Sir Godfrey Kneller, Bt.jpg|мини|Портрет на Нютон от 1702 година]]

 

 

По времето на Нютон е прието преподавателите в Кеймбриджкия и [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] да имат духовен сан в [[Англиканска църква|Англиканската църква]] – нещо, което той се опитва да избегне, заради своите неортодоксални религиозни възгледи. За негов късмет за получаването на свещенически сан няма строго определен срок, така че то може да се отлага на практика безкрай. След като през 1669 г. е избран за Лукасов професор, положението му става още по-деликатно, тъй като постът е с голям престиж и привлича вниманието на по-широка публика. В същото време не се изисква активно ангажиране на титулярите с църковни функции, за да имат повече време за научна работа. Нютон използва това и със съдействието на Айзък Бароу, който вече е кралски [[капелан]], успява да си издейства от крал [[Чарлз II]] изключение от правилото за духовен сан. Така той не става свещеник, което предотвратява евентуален конфликт между (анти)религиозните му възгледи и църковната ортодоксалност.

 

 

 

=== Политическа кариера (1689 – 1727) ===

[[Файл:Isaac Newton grave in Westminster Abbey.jpg|мини|Гробът на Нютон в Уестминстърското абатство]]

 

 

 

 

Нютон развива активна дейност по преследване на фалшификаторите, като благодарение на усилията му много от тях са осъдени. Той лично събира доказателства, като преоблечен обикаля кръчмите. Кралят му предоставя права на обвинител и той води няколкостотин разпита на свидетели, информатори и заподозрени. Сред най-големите му успехи е осъждането на смърт за фалшификация на Уилям Чалонър, известен гражданин, който преди това го обвинява в съучастие с фалшификаторите.{{hrf|Westfall|1983|571 – 575}}

 

 

=== Смърт (1727) ===

 

След смъртта на Нютон се установява, че в тялото му има значителни количества [[живак]]. Това вероятно се дължи на неговите занимания с [[алхимия]] и може би обяснява ексцентричностите в края на живота му.{{hrf|Weisstein|2007}}

За дейността на Нютон се казва, че „видимо придвижва напред всеки клон на математиката, изучаван по това време“.{{hrf|Ball|1908|319}} Най-важният принос на Исак Нютон към математиката е разработването на ''метода на флуксиите'', който по-късно ще се превърне в [[математически анализ]]. Първата му публикация по темата е ''„De Analysi per Aequationes Numero Terminorum Infinitas“'' (1669, ''„Върху анализа с безкрайни редове“''). Писана през 1666 година, тя е изпратена от Айзък Бароу на математика [[Джон Колинс]] през юни 1669, а Нютон е описан от Бароу като „преподавател в нашия колеж, много млад... но с извънреден гений и плодовитост в тези неща“.{{hrf|Gjertsen|1986|149}}

 

 

 

 

=== Механика ===

[[Файл:NewtonsPrincipia.jpg|мини|250px|дясно|Личното копие на Нютон на неговата ''„Principia“'' с нанесени на ръка корекции за второто издание]]

 

# ''Първият закон на Нютон'' гласи, че телата остават в покой или запазват праволинейното си движение с постоянна [[скорост]], ако върху тях не въздейства външна [[сила]].

# ''Вторият закон на Нютон'' гласи, че сила <math> F </math>, приложена върху тяло, е равна на степента на изменение във времето на неговия [[Импулс (механика)|импулс]] <math> p </math>. Математически това се записва като <math> \vec F = \frac{d\vec p}{dt} \, = \, \frac{d}{dt} (m \vec v) \, = \, \vec v \, \frac{dm}{dt} + m \, \frac{d\vec v}{dt} \,.</math> Ако [[Маса (величина)|масата]] се приеме за постоянна, първият член отпада, а дефинирайки [[ускорение]]то като <math> \vec a \equiv d\vec v/dt </math>, се получава известното уравнение <math>\vec F = m \, \vec a \,</math>, според което ускорението на дадено тяло е правопропорционално на силата, действаща върху него и обратнопропорционално на неговата маса.

От изследванията си върху пречупването на светлината Нютон прави извода, че всеки [[рефракторен телескоп]] ще има като недостатък [[Дисперсия (оптика)|дисперсията]] на светлината в цветове и изобретява [[рефлекторен телескоп|рефлекторния телескоп]] с отражателна оптика, за да избегне този проблем.{{hrf|White|1997|170}} Полирайки сам огледалата му, той използва пръстените от [[интерференция]] на светлината ([[Нютонов пръстен|Нютонови пръстени]]) за окачествяване. Така създава телескоп, по-добър от съществуващите тогава рефракторни модели, главно заради по-големия диаметър на огледалото. Много по-късно, с откриването на [[стъкло|стъкла]] с различни рефрактивни свойства, става възможно изработването на ахроматични лещи, решаващи проблема с дисперсията при рефракторните телескопи.

 

 

Според теорията на Нютон светлината е съставена от частици, но той е принуден да им придаде [[вълна|вълнови]] свойства, за да обясни [[дифракция]]та. В началото на 19 век Томас Юнг и Огюстен Френел разглеждат светлината като чисто вълново явление и теорията на Нютон е отхвърлена. Съвременната теория за [[фотон]]ите отново обединява свойствата на частица и вълна, макар и по начин, различен от теорията на Нютон.

Въпреки че Нютон става известен със Законите за движение и всеобщото привличане, самият той предупреждава, че от тях не следва Вселената да се разглежда като механизъм. Той казва: ''„Гравитацията обяснява движенията на планетите, но тя не може да обясни кой е задвижил планетите. Господ управлява всички неща и знае всичко, което е или може да бъде направено.“'' Той отделя голяма част от времето си на изследвания на [[Библия]]та и на текстовете на [[Отци на Църквата|Отците на Църквата]], като заявява: ''„Аз имам фундаментална вяра в Библията, като Божие слово, записано от вдъхновените. Аз изучавам Библията всеки ден.“''{{hrf|Tiner|1975}}

 

 

Религиозните идеи на Нютон по всяка вероятност са повлияни от вярата на [[Хенри Мор]] в безкрайността на [[Вселена]]та, както и от отхвърлянето на [[Рене Декарт|Декартовия]] [[Дуализъм (философия)|дуализъм]]. В ръкопис, който изпраща на [[Джон Лок]], но по-късно се отказва да публикува, той оспорва съществуването на [[Света Троица|Светата Троица]], смятайки, че тя е въведена през [[4 век]] чрез фалшификация на библейски текстове.{{hrf|Snobelen|1999|381 – 419}}

== Други ==

[[Файл: Newtonbig.gif|100px|дясно|]]

 

== Хронология ==

* 25 декември 1642 (нов стил 4 януари 1643) – Исак Нютон се ражда в [[Улсторп при Колстъруърт]], [[Линкълншир]]

* ''1655 – 1661'' – Учи в Кралското училище в [[Грантъм]]

* ''1669 – 1701'' – [[Лукасов професор]] в Кеймбриджкия университет

** ''1669'' – Първи публикации в областта на [[математически анализ|математическия анализ]] (''„De Analysi per Aequationes Numero Terminorum Infinitas“'')

[[Категория:Английски физици]]

[[Категория:Математици (анализ)]]

[[Категория:Метафизици]]

[[Категория:Английски богослови]]

[[Категория:Алхимици]]

[[Категория:Възпитаници на Кеймбриджкия университет]]

[[Категория:Учени в Кеймбриджкия университет]]