|
== Участници ==
ЧислотоБроят на явилите се епископи се определя не еднаквонееднакво: според [[Евсевий Кесарийски|Евсевий]] те са повече от 250,; според [[Евстаий]] – около 270,; според думите на [[Константин Велики]] – 300 и повече от 300,; а [[Атанасий Велики]] на различни места в своите съчинения ги определя различно – ту 300, ту 318. Последното число станало общоприето, — така Никейският събор често пъти е наричан просто събор на 318-те отци. ЧислотоБроят на епископите в различните заседания е различноразличен и това е послужило като причина за различията в показанията на историците.
ЕпископиЕпископите в римската държава са от гръцки или от латински произход. Датата, която се опитват да приемат и съгласуват – 20 май (според [[Болотов]] – 22 май), е официалното начало на съборните заседания. Времето от 20 (22) май до 14 юни преминава в предварителни съвещания. През това време в тях могат да вземат участие лица, които не са епископи. В центъра на тезитози събор съставлявае учението на [[Арий]] за личността на [[Исус Христос]]. През времето на тези съвещания ясно се определя кой е с Арий и кой е против него. Константин Велики пристига на 14 юни, а на 19 юни е съставен символът на събора. От 19 юни дадо 25 август съборасъборът се занимава с въпроси относно устройството на църковния живот. КраяКраят на събора е 25 август.
Арий е повлиян от [[гностицизъм|гностицизма]] и смята, че Бог е толкова отделен от света, че въплъщението е невъзможно, и че Бог е просто единство ([[монада]]). От това следвало, че [[Исус Христос|Синът]] е сътворен преди създанието на света, а не е вечно роден от Отца, което противоречи на учението за [[Света Троица|Св. Троица]] (Божието триединство). Въпреки че партията на полуарианите също подписала символа, тяхното учение, което въвеждало йерархия в Троицата, също било отхвърлено с добавката, че СинаСинът е единосъщен (Homousios) на Отец – т.е. че Отец и Син имат еднаква природа и същност.
Твърде спорен е въпросът кой е председател на събора. Вероятно ще трябва да си го представим така: председателството принадлежи на главните епископи – митрополитите, но за вървежа на препирните следи императорът и той сам ги ръководи. Благодарение на умелото ръководство на [[Константин Велики]] такъв сложен въпрос, какъвто е въпросът за личността на [[Исус Христос]], е решен за няколко дена.
== Дневен ред ==
Дневният ред на синодасъбора включва:
# Въпрос по отношение на връзката между Бога Отца и Сина (не само като Човекът Иисус, но и в природата му преди създаването на света.
# Датата на празника Пасха / Великден – На този събор, освен товавзема се взима решение [[Великден]] (християнската Пасха) да се празнува отделно от еврейската [[Пасха]] на първата неделя след първото [[пълнолуние]] след пролетното [[равноденствие]]. Така се определя разлика от 14 дни между двата празника.
# Различни въпроси на църковната дисциплина, което довежда до двадесет канона
* Организационна структура на Църквата: фокусирана върху реда на епископството.
* Стандарти за достойнство за духовенството: въпроси на ръководството по отношение на предисторията за духовенството.
* Примиряване с изгубените: установяване на норми за обществено покаяние.
* Обратно приемане в църквата на еретици: включително въпросавъпросът за това кога трябва да се наложи повторно покръстване.
* Литургийна практика: включително мястото на дяконите и практиката на молитва по време на литургия.
== Резултати от събора ==
Дългосрочните последици от Никейския събор са значителни. За първи път, представителите на много от митрополиите на Църквата са повикани. Императорът също изиграва роля, като призовава епископите под негова власт и използва властта на държавата, за да даде заповеди на събора. В краткосрочен план обаче Съборът не решава напълно проблемите, за които е свикан, за да обсъди. ПериодаПериодът на конфликтисблъсъци и катаклизми продължава известно време. Константин е заменен от двама ариански императори в Източната империя.
Езическите сили в империята искат да се запазят и да възстановят езичеството в седалището на императора. Арианите скоро след това възстановатвъзстановяват почти всичките си права, които губят, и следователно арианството продължава да се разпространява и да бъде предмет на дебат в Църквата през останалата част на IV век. Почти веднага, арианският епископ и братовчед на Константин I, използва своето влияние в двора, за да може да овладее благоволението на Константин от Никейските епископи към Арианитеарианите.
Константин умира, след като най-накрая получава кръщение от ариански митрополит, и „с преминаването му на първия кръг в битката след края на съвета на Никея“.
Често в системата на църковното управление, и дори в системата на самия събор, императорите имат силно влияние, като не само са участват, но и понякога са председателии напредседателстват самите събори.
== Роля на Константин ==
| 