|
Белинташ означава „Белият камък“ и идва от прилагателното „бял“, което, благодарение на [[троен член|тройното]] [[Членуване (граматика)|членуване]] в родопския диалект, се произнася „белиън, белън“ и [[турцизъм|турцизмът]] „таш“ (камък)<ref>Костадинов (Чешмеджиев), Костадин Ж. Местните имена в Асеновградско. изд. Еко Белан, 1997 г. стр. 158.</ref>.
Според теориятатълкуванието на краеведа Никола Боев ('''която не се споделя от българските археолози и историци'''), топонимът Белинташ може да се преведе като „камъкът на войната“. Боев свързва името със свещената война за главното светилище на [[Сабазий]]/[[Дионис]] в Родопите, водена от владетеля жрец на тракийското племе [[беси]] – [[Вологез]].<ref>{{harv|Боев|7 – 10}}</ref>
Според народни предания мястото носи името на сподвижник на [[Стефан Караджа|Караджа войвода]], носил името Бельо (Белю) войвода.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=669876 24chasa.bg „Белинташ – по-старо плато от Перперикон?“ (Автор Елица Йълдъръм) 10 ноември 2010]</ref>
Проф.[[Ана Радунчева]] отбелязва в изследванията си, че белият магнезит, с който е била обмазана енеолитната могилата до с. [[Долнослав]], е добиван от района на светилището Белинташ и че в тази част на Тракийската низина още през епохата на халколитаХалколита в началото на месец май се наблюдава уникалното природно явление „бели нощи“. Тогава цялата хълмиста равнина е обгърната от искрящо бяло сияние, а високо над него на мастилено-синия фон на нощното небе се откроява ясно „лежаща мъжка фигура“, която напомня платото-олтар, гледано от низината, което според проф. Радунчева има връзка с наименованието на свещеното място.<ref name="Радунчева"> Радунчева, А, „Разкопки и проучвания Книга XXXII. Късноенеолитно общество в Българските земи“, БАН, София, 2003 г.</ref>
Има иСредновековната легенда посветена на мястото, разказващаразказва за българска мома, която, за да спаси честта си, като я гонели турците, се хвърля от високите скали. На един остър зъбер се закачила дългата ѝ бяла риза, сякаш скалата е искала да я спаси. Но платното се скъсало и девойката полетяла надолу. Дълго след това на високите камъни се веели късове от белите дрехи. Хората кръстили мястото Бела [https://sr.wiktionary.org/wiki/снага Снáга] (изговарят го с ударение на първото „а“) Турците си го превели „белинташ“ – „белин“ (снага, тяло) и „таш“ (камък)<ref>Костадинов (Чешмеджиев), Костадин Ж. Местните имена в Асеновградско. изд. Еко Белан, 1997 г. стр. 158.</ref>
== Описание и особености ==
|
