Готическа архитектура: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinked (3); невалидни атрибути в галерия |
→лъчиста готика: доп и изт |
||
Ред 41:
</gallery>
{{редактирам}}
=== Висока френска готика ===
Високата готика е особен рафиниран и внушителен етап от развитието на готическата архитектура, която се появява в Северна Франция около 1195 до 1250 г. Типичните примери включват Шартърската катедрала, катедралата в Реймс, катедралата в Амиен, катедралата в Бове и катедралата в Бурж. Стилът се характеризира с голяма височина, хармония, фини и изискани ажурни и реалистични скулптури, както и с големи витражи. Особеност са розетните прозорци и по-големите прозорци на горните нива, които изпълват интериора със светлина. Стилът следва ранната готическа архитектура и е наследен от стила на пламтящата готика. Често се описва като връх на готическия стил. <ref>Watkin, David (1986). A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins. , p. 132. ISBN 0-7126-1279-3</ref>
==== 1. Произход ====
Новият стил илюстрира амбициите на френските крале от династия Капетинги и по-специално на Филип II Август, който управлява от 1180 до 1223 г. Той постепенно разширява властта си извън <ref>Ил дьо Франс</ref>, за да поеме господството над Нормандия, Бургундия и Бретан. Кралят побеждава коалиция от английски, германски и фламандски сили в [[битка при Бувин|битката при Бувин|]] през 1214 година, превръщайки Франция в най-мощната и просперираща държава в Европа. Той ограничава властта на френските благородници и предоставя статут на богатите търговци и градската буржоазия, които стават важни спонсори при строежа на катедрали. Кралят основава [[Парижкия университет]] и самият е голям строител. Той павира улиците на Париж и построява първата стена около града, продължава строителството на [[Нотр Дам дьо Пари]] и построява крепостта Лувър.
Кралското покровителство над катедралите и другата готическа архитектура се продължава от [[Луи VIII]] и особено [[Луи IX]] / Свети Луи/, който плаща за розетните прозорци на Нотр Дам и строи [[Сент Шапел]] като свой кралски параклис. <ref>Branner, Robert (1965). St. Louis and the Court style in Gothic architecture. London: A. Zwemmer. ISBN 0-302-02753-X.], [1Watkin, David (1986).A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins.p. 132.ISBN 0-7126-1279-3</ref>
Част от средствата за катедралите идват от кралската хазна и от чужди източници. Строителният фонд за катедралата в Шартър получава вноски както от френския крал, така и от [[Ричард Лъвското сърце]]. Голяма част от разходите са дарени от богати търговци и други членове на общности. Гилдиите на занаятчиите също допринасят и техният принос често се посочва на малки пана, изобразяващи работници от тези професии. Прозорците в катедралата Шартър имат панели, които илюстрират и почитат обущарите, търговците на риба, водоносците, лозарите, кожарите, зидарите и кожухарите. <ref> Houvet, E (2019). Miller, Malcolm B (ed.). Chartres - Guide of the Cathedral. Éditions Houvet,p.67–75.ISBN 2-909575-65-9.</ref>
==== 2. [[Нотр Дам дьо Шартър]] (1194–1225) ====
Катедралата Шартър се намира в проспериращ търговски град, където се провеждат четири търговски панаира годишно. На празника на Дева Мария тук е популярно място за поклонение, където е изложена известната туника, която Дева Мария носи при раждането на Христос. <ref>Watkin, David (1986). A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins. ISBN 0-7126-1279-3.</ref> Поредица от по-ранни катедрали в Шартър, чийто първи строеж е започнат през четвърти век, са унищожени от пожар. Катедралата непосредствено преди настоящата сграда изгаря през 1194 година, отселява само криптата, кулите и наскоро построения западен портал. През същата година започва възстановяването с подкрепата на папата, краля, заможни благородници и търговци от града. Работата е почти завършена до 1225 година, като архитектурата, стъклописите и скулптурата са налични, въпреки че седемте колони все още се възстановяват. Катедралата е официално преосветена едва през 1260 година. Оттогава са направени само няколко промени, включително добавянето на нов параклис, посветен на свети Пиат от Турне през 1326 година, и покриването на хоровите колони с мазилка и добавянето на мраморни релефи зад параклисите през 1750-те години. <ref>Houvet, E (2019). Miller, Malcolm B (ed.). Chartres-Guide of the Cathedral.Éditions Houvet. p. 12. ISBN 2-909575-65-9.</ref>
Новата катедрала е с дължина 130,2 метра и височина 30 метра на кораба, по-дълга и по-висока от Нотр Дам дьо Пари. <ref>Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France.p.21.ISBN 978-2-7373-6535-5</ref> Тъй като катедралата е построена с новия тип [[аркбутан]]и, стените са по-стабилни, което позволява на строителите да премахнат нивото на галерията, за да имат повече място за прозорци.<ref>Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French).Éditions Ouest-France.p.21 ISBN 978-2-7373-6535-5]</ref>
По-ниските части на западния портал (1134-1150) са ранно готически. Порталите на северния и южния трансепт са висока лъчиста готика, както и скулптурата на шестте портала от тринадесети век. Кулата на северната фасада е по-късна [[пламтяща готика]]. <ref>Watkin, David (1986). A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins, p.131. ISBN 0-7126-1279-3.</ref> Шартър все още има голяма част от оригиналния си средновековен витраж, известен с наситения си цвят, наречен шартърско синьо. <ref>Watkin, David (1986).A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins,p.131. ISBN 0-7126-1279-3.</ref>
<gallery widths="150px" heights="200px" perrow="4">
Facade cathedral.jpg|Фасада Шартърска катедрала
Chartres - Cathédrale 16.JPG|Хорът на катедралата
Chartres - Cathédrale (2012.01) 08.jpg|Трансептът с розета, в цвят „шартърско синьо“
Chartres cathedral 023 martyrs S TTaylor.JPG|Южен портал със скулптури на христиански мъченици
</gallery>
==== 3. [[Реймска катедрала]] (започната през 1211 г.) ====
Катедралата в Реймс е традиционното място за коронация на династията [[Капетинги]] и поради тази причина и е придадено специално величие и значение. <ref>Watkin, David (1986). A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins. ISBN 0-7126-1279-3.</ref> Пожар през 1210 г. унищожава голяма част от старата катедрала, давайки възможност за изграждане на по-амбициозна структура, работата започва през 1211 година, но е прекъсната от местен бунт през 1233 г. и се възобновява едва през 1236 г. Хорът е завършен до 1241 г., но работата по фасадата започва едва през 1252 година и е завършена едва през 15 век, с завършването на камбанариите.<ref>Mignon, Olivier (2015).Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France.p.26. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref>
За разлика от катедралите на ранната готика, Реймс е построена само на три нива, вместо на четири, което дава по-голямо пространство за прозорци в горната част. Тя също използва по-усъвършенствани нервюри с четири части, което позволява по-голяма височина и повече хармония на кораба и хора. Вместо редуващи се колони и стълбове, сводовете се поддържат от заоблени арки, всеки от които е заобиколен от група от четири прикрепени колони, които поддържат тежестта на сводовете. В допълнение към големия прозорец [[розетен прозорец|розета]] на запад, към трансептите и над порталите на западната фасада са добавени по-малки розетни прозорци, заемайки мястото на традиционния тимпан. Друга нова декоративна функция е сляпа ажурна аркада, прикрепена както към вътрешните стени, така и към фасадата. Дори контрафорсите са получили сложна украса; те са увенчани с малки ниши, съдържащи статуи на светци, които са увенчани с заострени върхове. Повече от 2300 статуи покриват предната и задната страна на фасадата. <ref>Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France.p.26. ISBN 978-2-7373-6535-5.]</ref>
<gallery widths="200" heights="200" perrow="4">
ReimsCathedral0116.jpg|фасада
Cathédrale de Reims — Nef.jpg|нефът
Reims Cathedral-1.jpg|главен и страничен портали с розета
Cathédrale ND de Reims - extérieur (1).JPG|подпорите
</gallery>
==== 4. [[Амиенска катедрала]] (1220–1266) ====
Катедралата в Амиен е започната през 1220 година с амбицията на строителите да построят най-голямата катедрала във Франция и те успяват. Тя е дълга 145 м (476 фута), широка 70 м (230 фута) на трансепта и има площ от 7700 м2 (83 000 квадратни фута).<ref>Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France.p.28. ISBN 978-2-7373-6535-5</ref> Корабът е завършен през 1240 година, а хорът е построен между 1241 и 1269 година.<ref>Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French).Éditions Ouest-France.p.28. ISBN 978-2-7373-6535-5</ref> Необичайно е, че са известни имената на архитектите: Робер де Лузарш и Томас и Рено Кормон. Техните имена и изображения се намират в лабиринта на наоса.<ref>Mignon, Olivier (2015).Architecture des Cathédrales Gothiques (in French).Éditions Ouest-France.p.28. ISBN 978-2-7373-6535-5</ref>
Огромният размер на катедралата изисква основи с дълбочина 9 м (30 фута). Корабът има три части и шест кръстовища, докато хорът има двойни колатерални подпори и завършва в полукръгъл деамбулаторий със седем параклиса. Издигането на три нива е при Амиен, подобно на Реймс, предхожда катедралата в Шартър, но са значително по-различни. Големите аркади имат височина осемнадесет метра, равна на комбинираните височини на трифориума и високите прозорци над тях. Трифориумът е по-сложен от Шартър и има тройни ниши с прозорци във форма на триъгълник, съставени от два тънки заострени прозорци с ланцет, завършващи с прозорец - розета, подобна на детелина. <ref>Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France. p. 28. ISBN 978-2-7373-6535-5</ref> Високите прозорци също имат поразително сложен дизайн; в наоса всеки е съставен от четири високи ланцетни прозорци, увенчани с три малки рози; докато в трансепта горните прозорци имат цели осем отделни ланцета. <ref>Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France. p. 28. ISBN 978-2-7373-6535-5</ref>
Сводовете имат изключителна височина от 42,4 м (139 фута). Те се поддържат от масивни стълбове, съставени от четири колони, които придават на кораба поразително усещане за вертикалност. Височината на стените, става възможна чрез високите летящи подпори, които правят два лъча към стената с подкрепата на елегантна система от арки.<ref>Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French).Éditions Ouest-France. p.28. ISBN 978-2-7373-6535-5</ref>
В екстериора най-забележителната високо готическа особеност е качеството на скулптурата на трите веранди, украсени изцяло с петдесет и две статуи оцелели в първоначалното им състояние. Най-известните са на централния портал на запад, посветен на Страшния съд, и доминиран от статуята на Христос, даващ благословия, която е на централната колона на вратата. <ref>Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France. p. 29. ISBN 978-2-7373-6535-5</ref>По време на интензивното почистване на катедралата през 1992 година са открити следи от боя, което показва, че цялата скулптура на екстериора първоначално е боядисана с ярки цветове. Това понякога се възпроизвежда сега чрез прожектиране на цветна светлина върху катедралата през нощта. <ref>Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France. p. 29. ISBN 978-2-7373-6535-5</ref>
<gallery widths="200px" heights="200px" perrow="4">
0 Amiens - Cathédrale Notre-Dame (1).JPG|фасада
Amiens Cathedral Nave 1, Picardy, France - Diliff.jpg|Корабът на катедралата
Amiens Cathédrale Notre-Dame Fassade Portail du Jugement Dernier Tympanon 4.jpg|„Страшният съд“ скулптури на тимпана на западната фасада
</gallery>
==== 5. [[Буржка катедрала]] (1195–1230) ====
Докато повечето високо готически катедрали обикновено следват плана на Шартър, катедралата в Бурж поема в друга посока. Тя е построена от епископ [[Анри де Сюли]], чийто брат, Ед дьо Сюли, е епископ на Париж, а построяването следва Нотр Дам дьо Пари, а не Шартър. Подобно на Шартър, строителите опростяват вертикалния план до три нива; големи аркади, трифориум и високи прозорци. Трифориумът е опростен с дълга хоризонтална лента, по цялата дължина на катедралата. Въпреки това, за разлика от Париж, Бурж продължава да използва по-стари ребра с шест части, използвани в Париж. Това означава, че тежестта на сводовете пада неравномерно върху кораба и се изисква, подобно на ранно готическите катедрали, да се редуват силни и слаби стълбове. Това е умело скрито с помощта на големи цилиндрични подпори, всяка заобиколена от осем ажурни колонети. Подпорите на аркадата са особено внушителни; всяка е висока 21 м (69 фута). <ref>Bony,Jean (1985).French Gothic Architecture of the Twelfth and Thirteenth Centuries. University of California Press. ISBN 0-520-05586-1.</ref>
Тъй като Бурж използва шест частично оребрени свода вместо по-леките сводове с четири части, горните стени трябва да устоят на по-голям външен натиск, а аркбутаните трябва да бъдат по-ефективни. Подпорите на Бурж използват уникален дизайн с особено остър ъгъл, който му придава необходимата сила, но също така е подсилен от по-дебели и здрави стени в сравнение с Шартър.<ref>Bony, Jean (1985). French Gothic Architecture of the Twelfth and Thirteenth Centuries. University of California Press. ISBN 0-520-05586-1.</ref>
Преобладаващото усещане в Бурж е не само голяма височина, но и голяма дължина и вътрешно пространство; катедралата е дълга 120 м (390 фута), без трансепт или друго прекъсване. <ref>Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref> Най-необичайната характеристика на катедралата в Бурж е подреждането на вертикална височина; всяка част от котата е отстъпена назад, като стъпала, с най-висок покрив и сводове над централната пътека. Най-външните пътеки имат сводове с височина девет метра; междинните пътеки имат сводове с височина 21,3 м (70 фута); а централната пътека има сводове с височина 37,5 м (123 фута). <ref>Bony, Jean (1985). French Gothic Architecture of the Twelfth and Thirteenth Centuries. University of California Press. p. 212. ISBN 0-520-05586-1.</ref>
Много по-късно готически катедрали следват модела на Шартър, но няколко са повлияни от Бурж, включително [[катедрала Льо Ман]], модифицираната катедрала Бове и катедралата в Толедо, Испания, които копират системата на сводове с различни височини. <ref>[10 Bony, Jean (1985). French Gothic Architecture of the Twelfth and Thirteenth Centuries. University of California Press. p. 212. ISBN 0-520-05586-1.</ref>
<gallery widths="200px" heights="200px" perrow="4">
Cathédrale de Bourges (Cher).jpg
Interior of Cathédrale de Bourges.jpg|Нефът с 21-метрови стълбове на грандиозните аркади
Bourges - Cathédrale - Architecture -4.jpg|изглед
Cathédrale Saint-Étienne 7SC2336CFP.jpg|Западна фасада
</gallery>
==== 6. [[Свети Петър (Бове)|Катедралата Бове]] (започната през 1225 година) ====
Катедралата Бове в Пикардия е най-амбициозният и най-трагичният от високо готическите проекти. Амбицията му е да сътвори най-високата от всички катедрали. Хорът е построен с височина 48,5 метра (159 фута). Въпреки това, най-вероятно поради неадекватна основа и опори, хоровите сводове падат през 1284 година Впоследствие хорът е модифициран. Възстановени са многоъгълната апсида, а трансептите са завършени, но в стил [[пламтяща готика]]. През 1569 година е добавена нова централна кула, висока 153 метра (502 фута), което прави Бове за известно време най -високата сграда в света. През 1573 година обаче централната кула се срутва. Някои части са модифицирани или реконструирани, но кулата никога не е възстановявана и наосът никога не е завършен. Днес са изградени опори за стабилизиране на трансепта. Бове остава величествена, но недовършена част от високата готическа архитектура. <ref>Watkin, David (1986). A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins. p.135. ISBN 0-7126-1279-3.</ref>
<gallery widths="200px" heights="200px" perrow="4">
Beauvais Cathedral Exterior 1, Picardy, France - Diliff.jpg|общ изглед
Beauvais Cathedral Interior, Picardy, France - Diliff.jpg|Хор и трансепт (след 1284)
Beauvais 1.JPG|катедралата от изток
20121007 Beauvais CathedralStPierre props DSC00787.jpg|опори на стените на южен трансепт
</gallery>
=== Норманска готика ===
Готиката в [[Нормандия]] (с влияние и в [[Бретан]]) широко използва достиженията на [[Ил дьо Франс]], но остава вярна на традицията на романската архитектура. Норманските катедрали имат дебели романски стени, които се разчленяват на няколко слоя и са допълнително украсени. Типичното вертикално сечение на стените се състои от аркади (често двойни), галерии и горен ред прозорци. Западните фасади се подчиняват на схемата на норманската „хармонична“ фасада. Вместо [[розета]] на западната фасада често се поставят заострени прозорци, както е при английската готика. Кулата над средокръстието се явява задължителен атрибут в норманските катедрали.
Line 46 ⟶ 106:
Сред най-известните готически катедрали на Нормандия следва да се споменат: „Св. Стефан“ в Кан, основана от [[Уилям Завоевателя]]; катедралите „Нотр Дам“ в [[Кутанс]], [[катедрала Еврьо]], [[Нотр Дам (Байо)|Байо]]; [[Руанска катедрала]], абатство „Сент Уан“ и църква „Сен-Маклу“ в Руан.
<gallery widths="200px" heights="200px" perrow="4">
FranceNormandieCoutancesCathNotreDameFacade.jpg|Западна фасада на катедралата в Кутанс
Rouen Cathedral as seen from Gros Horloge 140215 4.jpg|Западна фасада на Руанската катедрала
| |||