Харман кая: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Filipov Ivo (беседа | приноси) Етикет: Визуален редактор с уикитекст |
Filipov Ivo (беседа | приноси) Редакция без резюме Етикет: Визуален редактор с уикитекст |
||
Ред 13:
}}
'''Харман кая''' е един от най-мащабните скално-изсечени праисторически култови комплекси на територията на Източни Родопи, намиращ се край
== Особености ==
Ред 27:
[[Файл:Фигура от светилището Харман кая.jpg|мини|260п|Антропоморфен и зооморфен профил при централната част на Харман кая]]
Масивът е обграден от високи отвесни скали и проникването на територията на комплекса може да бъде осъществено само през долината на реката. Съвременният коларси път не е съществувал в праисторическите епохи, когато комплексът е възникнал. Двете условни врати към комплекса са при влизането на реката в масива и при нейното излизане. Най-условно двата входа са наречени западен и източен.
Скално изсеченият археологически обект „Харман кая“ е разположен в едноименната местност, отстояща на половин километър северно и североизточно от махалите Абица и Гъсак на село [[Биволяне]], Община [[Момчилград]]. Комплексът се е развил около малка естествена [[пещера]]. Срещу входа на пещерата е намерена керамика от [[енеолит]]а, а от двете ѝ страни са изсечени трапецовидни ниши. До този момент обектът не е проучван с помощта на системни археологически и геофизически методи. Информация за него дават в свои публикации: проф. [[Ана Радунчева]] (1990)<ref>РАДУНЧЕВА, А., Скални светилища от каменомедната епоха в Източните Родопи., ИИ на АИМ – БАН, т. ХVІІ, София, 1990, стр. 141 – 150.</ref>, Мария Николчовска; Тодорова и Шукерова (1996)<ref>Николчовска, М., Тодорова, С., Шукерова, А. 1996. Момчилград (природа, археологически паметници, традиционна култура), МЦ по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, С. 1996, стр. 62 – 63.</ref> и проф. [[Валерия Фол]] (2000)<ref>''ФОЛ, В. 2000. Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия. Унивеситетско издателство. „Св. Кл. Охридски“& Demax. София.''</ref>.▼
Точно преди влизането в долината се намира неголяма изкуствена пещера, която вероятно е обозначавала своеобразен вход към комплекса. Подобна роля вероятно са играели и трапецовидните ниши, които са изсечени на няколко места във високите отвесни скали, изсечени под самия им ръб. Нишите са видими отдалеч и не е възможно да останат незабелязани. На платото непосредствено над нишите са открити няколко кремъчни артефакта датиращи от средно-палеолитната епоха, което свидетелства, че районът е бил обитаван още от зората на човешката история - ок. 200 000 - 40 000 пр. Хр.).
▲
Светилището е изградено на невисоко плато около естествена малка пещера с дълбочина 7 m. Пред нея по повърхността на терена е най-голямото струпване на керамични фрагменти, най-ранното от които се отнася към късният Халколит, а най-късното е от I-II век сл. Хр. Във вертикалната скала до входа на пещерата, на юг, са издълбани трапецовидни ниши. В подножието на платото има още една карстова пещера, с дълбочина 20 m, със следи от обработка.<ref>[http://rock-cut.thracians.org/bg/s_m_harman.php Харман Кая; Проект Скално-изсечените свети места на Траките и на други палеобалкански и древноанатолийски народи].</ref>
| |||