Харман кая: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Filipov Ivo (беседа | приноси) Редакция без резюме Етикет: Визуален редактор с уикитекст |
Filipov Ivo (беседа | приноси) Редакция без резюме Етикет: Визуален редактор с уикитекст |
||
Ред 13:
}}
'''Харман кая''' е един от най-мащабните скално-изсечени праисторически култови комплекси на територията на Източни Родопи, намиращ се край махалите Абица и Гъсак в землището на село [[Биволяне]], [[Община Момчилград]]. Обектът е известен и с българското наименование ''Равен камък''. До този момент обектът не е проучван с помощта на системни археологически и геофизически методи. Между 2006 - 2013 г. обектът е изследван посредством теренни и кратки археологически разкопки от екип на доц. [[Стефанка Иванова]]. Информация за него дават в свои публикации: проф. [[Ана Радунчева]] (1990)<ref>РАДУНЧЕВА, А., Скални светилища от каменомедната епоха в Източните Родопи., ИИ на АИМ – БАН, т. ХVІІ, София, 1990, стр. 141 – 150.</ref>, Мария Николчовска; Тодорова и Шукерова (1996)<ref>Николчовска, М., Тодорова, С., Шукерова, А. 1996. Момчилград (природа, археологически паметници, традиционна култура), МЦ по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, С. 1996, стр. 62 – 63.</ref> и проф. [[Валерия Фол]] (2000)<ref>''ФОЛ, В. 2000. Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия. Унивеситетско издателство. „Св. Кл. Охридски“& Demax. София.''</ref>.
== Особености ==
Line 31 ⟶ 32:
Точно преди влизането в долината се намира неголяма изкуствена пещера, която вероятно е обозначавала своеобразен вход към комплекса. Подобна роля вероятно са играели и трапецовидните ниши, които са изсечени на няколко места във високите отвесни скали, изсечени под самия им ръб. Нишите са видими отдалеч и не е възможно да останат незабелязани. На платото непосредствено над нишите са открити няколко кремъчни артефакта датиращи от средно-палеолитната епоха, което свидетелства, че районът е бил обитаван още от зората на човешката история - ок. 200 000 - 40 000 пр. Хр.).<ref name="Иванова">Иванова, Стефанка „''Скални мистерии. Проучвания в Източните Родопи''“ISBN 978-954-500-306-6, ИК Борина, София 2016</ref>
Комплексът се е развил около малка естествена [[пещера]]. Срещу входа на пещерата е намерена керамика от [[енеолит]]а, а от двете ѝ страни са изсечени трапецовидни ниши.
Светилището е изградено на невисоко плато около естествена малка пещера с дълбочина 7 m. Пред нея по повърхността на терена е най-голямото струпване на керамични фрагменти, най-ранното от които се отнася към късният Халколит, а най-късното е от I-II век сл. Хр. Във вертикалната скала до входа на пещерата, на юг, са издълбани трапецовидни ниши. В подножието на платото има още една карстова пещера, с дълбочина 20 m, със следи от обработка.<ref>[http://rock-cut.thracians.org/bg/s_m_harman.php Харман Кая; Проект Скално-изсечените свети места на Траките и на други палеобалкански и древноанатолийски народи].</ref>
| |||