Разлика между версии на „Християнство“

м
редакция без резюме
м
м
 
Макар че в първите години на християнската история е имало много диспути върху същността на Иисус, християните като цяло вярват, че Иисус е Бог в плът – едновременно „истински Бог и истински човек“ (напълно божествен и напълно човек). Иисус става напълно човек във всяко отношение. Той преминава през болките и изкушенията на смъртен човек, но не съгрешава. Бидейки напълно Бог, Той побеждава смъртта и се връща към живота при [[Възкресение]]то. Според [[Библия]]та, след като Иисус възкръснал от мъртвите, Той се е понесъл към небето, където е седнал отдясно на Бога и ще се завърне окончателно, за да изпълни останалата част от месианските пророчества – възкресението на мъртвите, последния съд и установяването на Божието царство.
 
Според [[Евангелие|Евангелията]] на [[Матей (евангелист)|Матей]] и [[Лука (апостол)|Лука]], Иисус е бил заченат от [[Свети Дух|Светия Дух]] и се е родил във Витлеем от Девицатадевицата [[Богородица|Мария]]. За детството на Иисус се споменава малко в [[канон (религия)|каноничните]] [[Евангелие|евангелия]] ([[Матей (евангелист)|Матей]], [[Марко (евангелист)|Марко]], [[Лука (апостол)|Лука]] и [[Йоан (евангелист)|Йоан]]). В тях е описана най-вече Неговатанеговата зряла възраст и особено последната седмица преди смъртта Му (наречена [[Страстна седмица]]). Библейското повествование на Иисусовото служене сред хората започва с [[кръщение]]то му от [[Йоан Кръстител]] и изброява чудеса, които върши: на сватбата в Кана Галилейска превръща водата във вино, изгонва бесове от обсебени и изцелява болни. Наред с описанието на извършените от Него множество дела се привеждат и Неговитенеговите поучения (напр. [[проповед на планината]]); разказва се и за избирането на дванадесетте апостоли.
 
=== [[Света Троица|Триединството]] ===
Триединството е съществена доктрина на масовото християнство. „[[Бог Отец|Отец]], [[Исус|Син]] и [[Свети Дух]]“ представят едновременно [[иманентност]]та и [[трансцендентност]]та на Бога. Вярва се, че Бог е безкраен и че Божието присъствие може да се възприеме чрез действията на Иисус Христос и Светия Дух. Според тази доктрина Бог не може да се раздели в смисъл, че всяка личност представлява една трета от цялото; докато в същото време всяка личност бива считана за напълно Бог. Трите личности са всяка вечни и всесилни.
 
Думата „триас“, от която произлиза „троица“, за първи път се появява в писанията на [[Теофил]] от Антиохия. Той пише за "Триединството„Триединството на Бог" ([[Бог Отец|Отец]]), Неговото Слово ([[Исус|Син]]) и Неговата мъдрост ([[Бог Отец|Светият Дух]]). Възможно е понятието да е било използвано и преди това време. След това то се появява в писанията на [[Тертулий]]. През следващия век думата се използва по-често.
 
==== Триединството в католическата и православна вяра ====
Повечето протестантски групи, които подкрепят учението за [[Света Троица|Триединството]], включват ''the Filioque clause''. Въпреки това въпросът обикновено не е полемичен сред тях, тъй като тяхната концепция често е формулирана по-кратко. Клаузата често се разбира от протестантите като: Духът е изпратен от Отец чрез Сина. Това е концепция, която не противоречи нито на католицизма, нито на източното православие. Въпреки това е трудно е да се направи обобщение на протестантската теология за триединството поради разнообразната и нецентрализирана природа на различните протестантски църкви.
 
; Адвентните схващания: Както повечето протестанти, Адвентистите от седмия ден подкрепят една по-обща дефиниция за Триединството. Тя гласи следното: „Има един Бог – [[Бог Отец|Отец]], Син и Свети Дух – единство от три съвечни личности. Бог е безсмъртен, всемогъщ, всезнаещ, стоящ над всичко и винаги присъстващ. Той е безкраен и извън човешкото разбиране, но все пак познат чрез откровението на Себе Си. Навеки е достоен за поклонение, обожание и служене от цялото творение. Бог, вечният Отец, е Творецът, Източникът, Вседържителят и Суверенът на цялото творение. Той е справедлив и свят, милостив и пълен с благодат, бавен на гняв и изобилстващ с постоянна любов и вярност. Качествата и силите, изявени в Сина и в Светия Дух са също откровения на [[Бог Отец|Отец"]].
 
:"Вечният Бог-Син е въплътен в [[Исус|Иисус Христос]]. Чрез Него са сътворени всички неща, чрез Него е изявен Божият характер, спасението на човечеството е осъществено чрез Него и светът ще бъде съден чрез Него. Вечният и истински Бог става и истински човек – [[Исус|Иисус Христос]]. Той е заченат от [[Свети дух|Светия Дух]] и е роден от Девицатадевицата Мария. Живял е и е изпитал изкушения като човешко същество, но е дал идеален пример за Божията правда и любов. Той е изявил Божията сила чрез чудесата, които е извършил, и е утвърден като Божия избран Месия. Доброволно е страдал и е умрял на кръста за нашите грехове и вместо нас. Възкресен е от мъртвите и е издигнат за свещеник в небесното светилище, за да служи за нас. Той ще дойде отново в слава за окончателното избавление на Своя народ и за възстановяването на всички неща".
 
:"Бог-вечният [[Свети дух|Дух]] е действал с [[Бог Отец|Отец]] и Сина при Сътворениетосътворението, въплъщението и изкуплението. Той е вдъхновявал писателите на Писанията. Изпълвал е живота на Христос със сила. Изпитвал е и е осъждал човешките същества, подновявал е и е преобразявал по Божие подобие онези, които откликват. Изпратен от [[Бог Отец|Отец]] и Сина, за да бъде винаги със Своите деца, Той дава духовни дарби на църквата, дава и сила за свидетелстване за Христос и в хармония с [[Библия|Писанията]] води църквата към истината".
 
:Разликата между общоприетите от християнството схващания за [[Света Троица|Триединството]] и тези, които [[Църква на адвентистите от седмия ден|адвентистите от седмия ден]] покрепят, се състои основно в отношенията между трите личности. Адвентистите вярват, че тъй като и трите личности са вечни, не е възможно една от тях да е дала началото на друга. Поради тази причина [[Исус|Иисус]] не е възможно да е бил заченат от [[Бог Отец|Отец]], нито [[Свети дух|Светият Дух]] да произлиза от Сина или [[Бог Отец|Отец]], тъй като и Тримата съществуват от вечността. Според някои християнски философии<ref>[http://www.theopedia.com/Procession_of_the_Holy_Spirit ''Theopedia, статия Procession of the Holy Spirit'']</ref> Светият Дух постоянно произтича от [[Бог Отец|Отец]], като по този начин Той бива представен за по-нисш от Него. Адвентистите разбират израза в Йоан. 15:26: „Духът на истината, Който изхожда от Отца“, че [[Бог Отец|Отец]] и Синът постоянно изпращат [[Свети дух|Светия Дух]]. Тези думи обясняват отношенията между трите вечни личности на Триединството.
=== Спасението ===
[[Файл:Bloch-SermonOnTheMount.jpg|мини|300п|Иисус Христос проповядва спасение ([[Проповед на планината]])]]
Повечето [[християнин|християни]] вярват, че [[спасение]]то от [[грях|греха]] и [[смърт]]та е достъпно чрез [[вяра]] в [[Исус Христос|Иисус Христос]] поради Неговатанеговата изкупителна жертва на кръста, където Тойтой е платил„платил“ за нашите грехове. [[Стар завет|Старозаветната]] служба в [[светилище]]то е била [[символ]] на [[изкупление]]то за [[човечеството]], осъществено чрез саможертвата на Господ [[Исус|Иисус]]. Както агнета без недостатък са били принасяни поради греха на човеците, така Иисус се е пожертвал за хората, макар че самият Той е бил без грях. След възкресението си [[Исус|Христос]] застава „отдясно на Бога“ и извършва т.нар. [[посредническа служба]]. Както свещениците в [[Стар завет|старозаветното]] [[светилище]] са принасяли благоуханен [[тамян]] на Бог, така сега Иисус изпълнява застъпническа служба за хората и представя техните [[молитва|молитви]] пред [[Бог Отец|Отец]].
 
[[Исус|Иисус]] е наречен в библейската книга „Евреи“ вторият [[Адам]]. Както Адам съгреши и грехът навлиза на земята, така Иисус е бил единственият човек без [[грях]], Който е можел да спаси [[човечество]]то чрез изкупителната [[жертва]]. Библията казва, че заплатата на греха е смърт и вместо човекът да понесе вечната [[смърт]], сам Бог умря за него.
 
==== Протестантско тълкуване ====
; Яснотата на Писанието:Християните протестанти вярват, че Библията е самодостатъчно откровение, окончателният авторитет по всички християнски доктрини и че тя разкрива всички истини, необходими за спасение. Тази концепция е известна като [[sola scriptura|sola scriptura.]].
 
; Първоначално вложеното значение на Писанието:Много протестанти наблягат върху буквалното значение или историко-граматическия метод дори дотам, че да отхвърлят всички други знания. Историко-граматическият метод или граматико-историческият метод е опит на библейската херменевтика да открие първоначално заложеното значение в текста. Това първоначално заложено значение на текста бива извлечено чрез изследване на целия пасаж в светлината на граматическите и синтактични аспекти, историческия контекст, литературния жанр както и теологичните (канонични) разбирания. Историко-граматичният метод различава първоначалното значение и конкретното значение на текста. Конкретното значение на текста включва произтичащата употреба на текста или приложението. Първоначалният пасаж бива разглеждан като съдържащ само едно значение. Милтън Тери казва: "Основен принцип в граматик-историческата експозиция е, че думите и изреченията могат да имат само едно значение в един и същи контекст. В момента, в който ние отхвърлям този принцип, ние попадаме в море от несигурност и предположение". Технически погледнато, граматично-историческият метод на тълкуване се различава от определянето на значението на пасажа в светлината на дадено тълкувание. Тези принципи дефинират понятието [[библейска херменевтика]]. Някои протестантски тълкуватели използват и метода на типология при тълкуването на Библията.
{{Основна|Църква на Иисус Христос на светиите от последните дни|Свидетели на Йехова}}
 
Църквите, които попадат тук, се раждат като реакция спрямо Протестантствотопротестантството и в този смисъл не принадлежат на онова протестантство, което от своя страна е реакционно спрямо римокатолицизма. Като такива могат да бъдат определени: Ученици на Христос, новоевангелисти, йеховисти, последователи на [[Църква на Исус Христос на светиите от последните дни|Църква на Иисус Христос на светиите от последните дни]] и др.
 
Реставрационистите, които са исторически свързани с Протестантската реформация, не се описват като църкви, които реформират друга християнска църква, която съществува от времето на Иисус, а като обновяващи църквата, която (според тях) се е изгубила в определено историческо време. Реставрационистите включват вероизповеданието [[Църкви на Христос]] (с 2,6 милиона членове), [[Последователи на Христос]] (с 800 000 членове), Църквата на Иисус Христос на светиите от последните дни, често наричани още мормони (13 милиона членове) и Свидетелите на Йехова (с 6,6 милиона членове). Въпреки че реставрационистите имат някои основни прилики, често техните доктрини се отличават значително една от друга.