Наум Христов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 15:
{{цитат|При познанството си разменихме няколко думи по учебното дело и Наум, като много млад и приемчив, веднага се убеди и ми потърси учебници. Щом се завърнах в с. [[Дъмбени]], написах му едно приятелско убедително писмо и пратих му един брой от в. „[[Зорница (вестник)|Зорница]]“. Това мое писмо и вестникът са докарали го в съзнание, изоставил се от гъркоманството и се предал в изучаването на матерния си език, с който се отличил да стане в днешното си положение.<ref>Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Издателство Фама, София, 2006, стр. 42.</ref>}}
 
Поддържа връзки и с [[Прекопана|прекопанския]] български учител [[Георги Мицарев]] от [[ЗагоричаниЗелениче]]. Наум Христов е назначен за драгоманин в българското консулство в [[Битоля]] презв 1903 година. Провежда анкета след [[Неволянско клане|клането в Неволяни]] от септември 1905 година.<ref>{{cite journal | last = Трифуновъ | first = В | authorlink = | coauthors = | year = 1940 | month = октомврий | title = Нападение на сватбата в с. Неволяни, Леринско | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Издание на Илинденската Организация | location = София | volume = ΧΙΙ | issue = 8 (118 | pages = 11-12 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_12_issue_8.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Работи срещу [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] и оцелява в три атентата срещу него. По-късно прави обиколко във [[Франция]], [[Англия]] и [[САЩ]], където представлява презокеански пътнически дружества. Установява се в [[Белград]] и основава своя собствена фирма, с клонове в Битоля и [[Солун]] и подпомага пострадали от [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] да емигрират на запад. След Балканската война се установява в България.
 
На 23 април 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, заедно с още 13 души от тези околии подписва „[[Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София]]“, в който се твърди, че Македония е българска област и се настоява за пръсъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Мемоара“ се казва: