Разлика между версии на „Исак Нютон“

м
Премахнати редакции на Пища Хуфнагел (б.), към версия на Алиса Селезньова
(Премахната редакция 11114984 на Алиса Селезньова (б.))
Етикети: Връщане Отменени
м (Премахнати редакции на Пища Хуфнагел (б.), към версия на Алиса Селезньова)
Етикети: Отмяна Отменени
В областта на [[механика]]та Нютон открива закона за [[гравитация|всемирното привличане]] и чрез предложените [[Закони на Нютон|Закони за движение]] поставя основите на [[класическа механика|класическата механика]]. Освен това той формулира принципа за запазване на [[Импулс (механика)|импулса]] и [[момент на импулса|момента на импулса]] и пръв показва, че движението на [[Небесни тела|небесните тела]] и на предметите на [[Земята]] се подчинява на общи закони, демонстрирайки съответствието между [[Закони на Кеплер|законите на Кеплер]] за движението на планетите и собственият му закон за [[гравитация]]та и премахвайки последните съмнения към [[Хелиоцентрична система|хелиоцентричната теория]].
 
Сред многобройните проблеми, които Нютон изследва Нютон, са също разлагането и природата на [[светлина]]та, [[скорост на звука|скоростта на звука]], охлаждането, произходът на [[звезда|звездите]], хронологията на [[Библия]]та, природата на [[Света Троица|Светата Троица]]. Той конструира първия действащ [[рефлекторен телескоп]] и развива своя теория за цветовете, основана на наблюденията на разлагането на бялата светлина с призма.
 
Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон поставя началото, едновременно и независимо от [[Готфрид Лайбниц]], на [[математически анализ|математическия анализ]], който е в основата на развитието на науката до наши дни. Той също така описва разлагането на [[Нютонов бином|бином, повдигнат на степен]], създава [[Метод на Нютон|числен метод]] за намиране на корените на [[функция]] и допринася за изследванията на [[Степенен ред|степенните редове]].{{hrf|Bŀaszczyk|2012}}
Нютон е роден на [[25 декември]] [[1642]] стар стил (4 януари [[1643]] нов стил) в [[Улсторп при Колстъруърт]], селце близо до град [[Грантъм]] в английското графство [[Линкълншир]]. По това време в Англия все още не е въведен [[Григориански календар|Григорианския календар]] и в регистрите раждането му е отнесено към 25 декември, [[Коледа]]. Нютон се ражда три месеца след смъртта на баща си, заможен селянин, който също се казва Исак Нютон и който умира по време на [[Английска гражданска война|Английската гражданска война]]. Раждането му е преждевременно и той е дребно бебе – според майка му Хана Ейскоф, колкото [[халба]] от една [[кварта]].
 
През 1646 г.година майката на Нютон се омъжва повторно за Барнабас Смит, възрастен свещеник в съседното село Норт Уитъм. Тя отива да живее при него, като оставя сина си в Улсторп при майка си Марджъри Ейскоф. Малкият Исак не харесва доведения си баща и по-късно отбелязва в списък с греховете си, че е заплашвал Смит и майка си, че ще ги изгори, заедно с къщата им.{{hrf|Cohen|1970|43}} Барнабас Смит е сравнително заможен и участва финансово в поддръжката на имота в Улсторп. Той умира през 1653 г. и майката на Нютон се връща в Улсторп с трите си деца от него.
 
Исак Нютон започва образованието си около 1655 г.година в Кралското училище в [[Грантъм]], където показва необикновени способности, най-вече в конструирането на различни [[механизми]]. Според някои изследователи, в града той живее при местния аптекар Уилям Кларк и се сгодява за дъщеря му, но по-късно двамата се разделят и Нютон не се жени до края на живота си.{{hrf|Bell|1986|91 – 92}}{{hrf|Newton|1967|8}} През 1659 г.година той е отстранен от училището и се връща в Улсторп, като майка му се надява той да поеме управлението на семейната ферма, но самият Нютон мрази земеделската работа.{{hrf|Westfall|1994|16 – 19}} Нейният брат, който е посещавал [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкия университет]], и учителят на Нютон от Грантъм Хенри Строукс успяват да я убедят, че той трябва да продължи образованието си. Строукс дори поема част от разходите по престоя на Нютон в Грантъм, където той довършва обучението си, подготвяйки се за Кеймбридж.{{hrf|White|1997|22}}
 
През юни 1661 г.година Исак Нютон е приет в [[Тринити Колидж (Кеймбридж)|Тринити Колидж]] в Кеймбриджкия университет, където работи, за да покрива част от разходите за обучението си.{{hrf|White|1999|46}} По това време там се изучава главно [[Аристотел]], но той предпочита по-съвременни философи като [[Рене Декарт]] и астрономи като [[Галилео Галилей]], [[Николай Коперник]] и [[Йоханес Кеплер]]. Скоро след като се дипломира през август 1665 г.година, университетът е затворен като предпазна мярка срещупротив започналата [[Голяма чумна епидемия в Лондон|чумна епидемия]]. Макар че не изпъква особено в университета,{{hrf|Hoskins|1997|159}} през следващата година и половина Нютон се занимава самостоятелно с [[математика]],{{hrf|Newton|2012}} [[оптика]] и теорията за [[гравитация]]та.
 
=== Преподавател и професор в Кеймбридж (1667 – 1689) ===
[[Файл:Sir Isaac Newton by Sir Godfrey Kneller, Bt.jpg|мини|Портрет на Нютон от 1702 година]]
 
През 1667 г.година Исак Нютон се връща в Тринити Колидж в [[Кеймбридж]] като преподавател. През 1669 г. публикува първите си изследвания върху своя ''метод на флуксиите'', станал основа за [[математически анализ|математическия анализ]]. През 1669 г. [[Айзък Бароу]], първият [[Лукасов професор]] по математика, се оттегля от поста и препоръчва Нютон за свой заместник.
 
По времето на Нютон е прието преподавателите в Кеймбриджкия и [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] да имат духовен сан в [[Англиканска църква|Англиканската църква]] – нещо, което той се опитва да избегне, заради своите неортодоксални религиозни възгледи. За негов късмет за получаването на свещенически сан няма строго определен срок, така че то може да се отлага на практика безкрай. След като през 1669 г. е избран за Лукасов професор, положението му става още по-деликатно, тъй като постът е с голям престиж и привлича вниманието на по-широка публика. В същото време не се изисква активно ангажиране на титулярите с църковни функции, за да имат повече време за научна работа. Нютон използва това и със съдействието на Айзък Бароу, който вече е кралски [[капелан]], успява да си издейства от крал [[Чарлз II]] изключение от правилото за духовен сан. Така той не става свещеник, което предотвратява евентуален конфликт между (анти)религиозните му възгледи и църковната ортодоксалност.
 
От 1670 до 1672 г.година Нютон чете лекции по [[оптика]]. През 1671 г. Айзък Бароу демонстрира направения от Нютон [[рефлекторен телескоп]] пред [[Британско кралско научно дружество|Кралското научно дружество]], след което Нютон е избран за член на дружеството. Още преди това шотландският учен [[Джеймс Грегъри]] публикува подобна конструкция на телескоп, но Нютон пръв успява да осъществи идеята, като без чужда помощ прави действащ прототип с 40-кратно увеличение.
 
През 1679 г.година Нютон се връща към работата си по [[гравитация]]та и нейното влияние върху орбитите на планетите, като се консултира по темата с [[Робърт Хук]] и [[Джон Фламстед]]. През 1684 г.година той публикува резултатите от работата си в ''„De Motu Corporum“''. През 1687 г.година публикуваиздава и най-известния си труд ''„Philosophiae Naturalis Principia Mathematica“'', в който обобщава [[Закони на Нютон|Законите за движение]], които стават основа на [[класическа механика|класическата механика]]. С издаването на ''„Principia“'' Нютон получава международно признание, като си създава кръг от почитатели. Сред тях е швейцарският математик [[Никола Фасио дьо Дюилие]], с когото поддържа оживена връзка до 1693 ггодина. Краят на приятелството им довежда Нютон до нервен срив.{{hrf|Westfall|1983|493 – 497}}
 
=== Политическа кариера (1689 – 1727) ===
[[Файл:Isaac Newton grave in Westminster Abbey.jpg|мини|Гробът на Нютон в Уестминстърското абатство]]
От 1689 до 1690 г.година и отново през 1701 г.година Нютон е член на [[Парламент]]а, но единственият запис, свързан с него, е оплакване от течението в залата и молба да бъде затворен прозореца.{{hrf|White|1997|232}}
 
През 1696 г.година, с препоръка от [[Чарлз Монтагю]], тогава [[канцлер на хазната]], Исак Нютон заема поста управител на Кралския [[монетен двор]] и се премества да живее в [[Лондон]]. През 1699 г. става [[магистър на Монетния двор]], какъвто остава до края на живота си, като през 1701 г.година напуска и официално Кеймбриджкия университет.
 
През 1703 г.година Нютон е избран за председател на [[Британско кралско научно дружество|Британското кралско научно дружество]] и за член-кореспондент на [[Френската академия на науките]]. На този пост той разваля отношенията си с кралския астроном Джон Фламстед, след като публикува преждевременно подготвян от него звезден каталог.{{hrf|White|1997|317}}
 
Назначението на Нютон в Монетния двор е направено с цел да му се осигури почетна длъжност и редовен доход, но той се заема активно с новите си задължения. Той участва в голямата подмяна на монетите в обращение в страната. В хода на подмяната се установява, че 20% от монетите в обращение са [[фалшификация|фалшифицирани]]. Според тогавашното законодателство, фалшифицирането на пари се третира като [[държавна измяна]] и се наказва със [[смъртно наказание|смърт]].
 
Нютон развива активна дейност по преследване на фалшификаторите, като благодарение на усилията му много от тях са осъдени. Той лично събира доказателства, като преоблечен обикаля кръчмите. Кралят му предоставя права на обвинител и той води няколкостотин разпита на свидетели, информатори и заподозрени. Сред най-големите му успехи е осъждането на смърт за фалшификация на Уилям Чалонър, известен гражданин, който преди това го обвинява в съучастие с фалшификаторите.{{hrf|Westfall|1983|571 – 575}}
 
Под ръководството на Нютон става преминаването на [[британски паунд|британския паунд]] към [[златен стандарт]] през 1717 г.година, важна реформа, която оказва влияние върху икономиката на [[Великобритания]] през следващите десетилетия. За заслугите си като магистър на Монетния двор Нютон е удостоен с благородническа [[титла]] от кралица [[Анна (Великобритания)|Анна]] през 1705 ггодина.{{hrf|Westfall|1994|245}}
 
=== Смърт (1727) ===
Исак Нютон умира през [[1727]] г.година в Лондон на 84-годишна възраст. Погребан е в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]]. Нютон, който не се жени и няма деца, умира без да остави завещание. Значителното му движимо имущество е разделено по равно между неговите осем полуплеменници, сред които Кетрин Бартън Кондюит, която се грижи за домакинството му в Лондон.{{hrf|Westfall|1983|870}} Имението му в Улсторп получава старшият му наследник Джон Нютон.
 
След смъртта на Нютон се установява, че в тялото му има значителни количества [[живак]]. Това вероятно се дължи на неговите занимания с [[алхимия]] и може би обяснява ексцентричностите в края на живота му.{{hrf|Weisstein|2007}}
За дейността на Нютон се казва, че „видимо придвижва напред всеки клон на математиката, изучаван по това време“.{{hrf|Ball|1908|319}} Най-важният принос на Исак Нютон към математиката е разработването на ''метода на флуксиите'', който по-късно ще се превърне в [[математически анализ]]. Първата му публикация по темата е ''„De Analysi per Aequationes Numero Terminorum Infinitas“'' (1669, ''„Върху анализа с безкрайни редове“''). Писана през 1666 година, тя е изпратена от Айзък Бароу на математика [[Джон Колинс]] през юни 1669, а Нютон е описан от Бароу като „преподавател в нашия колеж, много млад... но с извънреден гений и плодовитост в тези неща“.{{hrf|Gjertsen|1986|149}}
 
Исак Нютон и [[Готфрид Лайбниц]] развиват независимо един от друг теорията на математическия анализ, използвайки различни означения. Макар че хронологично Нютон разработва метода си първи, той не публикува почти нищо до 1693 г.година, като в пълен обем работите му в тази област са публикувани едва през 1704 г. В същото време Лайбниц започва да публикува през 1684 ггодина. В крайна сметка означенията на Лайбниц стават общоприети в континенталнаКонтинентална Европа, а след 1820 г. – и в [[Британска империя|Британската империя]].
 
През 1699 г.година някои членове на [[Британско кралско научно дружество|Кралското научно дружество]] обвиняват Лайбниц в [[плагиатство]]. След 1711 г. спорът между Нютон и Лайбниц се разгаря с пълна сила, отравяйки живота и на двамата до смъртта на Лайбниц през 1716.{{hrf|Ball|1908|356}} Този спор предизвиква разрив между британските и континенталните математици, който забавя развитието на британската математика в продължение на столетие. Повечето съвременни изследователи смятат, че двамата развиват метода независимо един от друг.
 
През 1665 г.година Исак Нютон доказва обобщената [[биномна теорема]], валидна за произволна степен. Той извежда [[Метод на Нютон|метода на Нютон]], изследва кубичните повърхнини, допринася за развитието на теорията на [[крайна разлика|крайните разлики]] и пръв използва дробни индекси и координатна геометрия, за да получи решения на [[диофантово уравнение|диофантовите уравнения]]. Нютон открива и нова формула за изчисляване на [[пи (математика)|пи]].
 
=== Механика ===
[[Файл:NewtonsPrincipia.jpg|мини|250px|дясно|Личното копие на Нютон на неговата ''„Principia“'' с нанесени на ръка корекции за второто издание]]
През 1684 г.година Исак Нютон публикува ''„De Motu Corporum“'', която съдържа в начална форма [[Закони на Нютон|Законите за движение]]. В нея той обосновава теоретично [[Закони на Кеплер|Закона на Кеплер]], според който планетите в [[Слънчева система|Слънчевата система]] се движат по [[елипса|елиптични]] [[орбита|орбити]]. Той смята също, че действащата върху тях центростремителната сила е пропорционална на разстоянието им до [[Слънце]]то.
 
Принципите на механиката са доразвити във ''„Philosophiae Naturalis Principia Mathematica“'', публикувана на 5 юли 1687 г.година с моралната и финансова помощ на [[Едмънд Халей]]. В този труд Нютон формулира трите фундаментални Закона за движение, които са в основата на [[класическа механика|класическата механика]] и се използват без промени през следващите два века:
# ''Първият закон на Нютон'' гласи, че телата остават в покой или запазват праволинейното си движение с постоянна [[скорост]], ако върху тях не въздейства външна [[сила]].
# ''Вторият закон на Нютон'' гласи, че сила <math> F </math>, приложена върху тяло, е равна на степента на изменение във времето на неговия [[Импулс (механика)|импулс]] <math> p </math>. Математически това се записва като <math> \vec F = \frac{d\vec p}{dt} \, = \, \frac{d}{dt} (m \vec v) \, = \, \vec v \, \frac{dm}{dt} + m \, \frac{d\vec v}{dt} \,.</math> Ако [[Маса (величина)|масата]] се приеме за постоянна, първият член отпада, а дефинирайки [[ускорение]]то като <math> \vec a \equiv d\vec v/dt </math>, се получава известното уравнение <math>\vec F = m \, \vec a \,</math>, според което ускорението на дадено тяло е правопропорционално на силата, действаща върху него и обратнопропорционално на неговата маса.
От изследванията си върху пречупването на светлината Нютон прави извода, че всеки [[рефракторен телескоп]] ще има като недостатък [[Дисперсия (оптика)|дисперсията]] на светлината в цветове и изобретява [[рефлекторен телескоп|рефлекторния телескоп]] с отражателна оптика, за да избегне този проблем.{{hrf|White|1997|170}} Полирайки сам огледалата му, той използва пръстените от [[интерференция]] на светлината ([[Нютонов пръстен|Нютонови пръстени]]) за окачествяване. Така създава телескоп, по-добър от съществуващите тогава рефракторни модели, главно заради по-големия диаметър на огледалото. Много по-късно, с откриването на [[стъкло|стъкла]] с различни рефрактивни свойства, става възможно изработването на ахроматични лещи, решаващи проблема с дисперсията при рефракторните телескопи.
 
Исак Нютон демонстрира рефлекторния телескоп пред [[Британско кралско научно дружество|Кралското научно дружество]] през 1671 ггодина.{{hrf|White|1997|168}} Предизвиканият интерес го окуражава да публикува своите бележки ''„За цвета“'' (''„On Colour“''), които по-късно доразвива в ''„Оптика“'' (''„Opticks“, 1704''), която включва и идеята за корпускулярната природа на светлината. Работите му са сериозно критикувани от [[Робърт Хук]], след което Нютон е много обиден и се оттегля от публичен спор, а двама остават врагове до смъртта на Хук.{{hrf|Iliffe|2007}}
 
Според теорията на Нютон светлината е съставена от частици, но той е принуден да им придаде [[вълна|вълнови]] свойства, за да обясни [[дифракция]]та. В началото на 19 век Томас Юнг и Огюстен Френел разглеждат светлината като чисто вълново явление и теорията на Нютон е отхвърлена. Съвременната теория за [[фотон]]ите отново обединява свойствата на частица и вълна, макар и по начин, различен от теорията на Нютон.
Въпреки че Нютон става известен със Законите за движение и всеобщото привличане, самият той предупреждава, че от тях не следва Вселената да се разглежда като механизъм. Той казва: ''„Гравитацията обяснява движенията на планетите, но тя не може да обясни кой е задвижил планетите. Господ управлява всички неща и знае всичко, което е или може да бъде направено.“'' Той отделя голяма част от времето си на изследвания на [[Библия]]та и на текстовете на [[Отци на Църквата|Отците на Църквата]], като заявява: ''„Аз имам фундаментална вяра в Библията, като Божие слово, записано от вдъхновените. Аз изучавам Библията всеки ден.“''{{hrf|Tiner|1975}}
 
От последното десетилетие на 17 век Нютон пише редица религиозни трактати с интерпретация на библейски текстове, като повечето са публикувани след смъртта му. В резултат на проучванията си той определя една от широко приетите дати на разпъването на [[Исус Христос]] – [[3 април]] [[33]].{{hrf|Meier|1991|382 – 402}} Разглеждайки пророчествата на ''„[[Книга на пророк Даниил|Даниил]]“'' и ''„[[Откровение на Йоан|Откровението]]“'' като едно цяло, той пише книгата ''„Наблюдения върху пророчествата на Даниил и Откровението на Йоан“'' (''„Observations Upon the Prophecies of Daniel and the Apocalypse of St. John“''), която е публикувана през 1733 г.година, шест години след смъртта му. Нютон изтъква, че в книгата ''„Даниил“'' се намира ключът за всички други пророчества и че ''„отхвърлянето на неговите пророчества би означавало отхвърляне на християнската религия“''.
 
Религиозните идеи на Нютон по всяка вероятност са повлияни от вярата на [[Хенри Мор]] в безкрайността на [[Вселена]]та, както и от отхвърлянето на [[Рене Декарт|Декартовия]] [[Дуализъм (философия)|дуализъм]]. В ръкопис, който изпраща на [[Джон Лок]], но по-късно се отказва да публикува, той оспорва съществуването на [[Света Троица|Светата Троица]], смятайки, че тя е въведена през [[4 век]] чрез фалшификация на библейски текстове.{{hrf|Snobelen|1999|381 – 419}}
== Други ==
[[Файл: Newtonbig.gif|100px|дясно|]]
Популярната история за ябълката и Нютон вероятно води началото си от разказа на един съвременник, Уилям Стъкли, който в неговите „''Спомени за сър Исак Нютон''“ възпроизвежда един разговор с Нютон в дома му в [[Кенсингтън]] на 15 април 1726 г., в който Нютон си спомня как му е дошла на ум идеята за [[гравитация]]та. Това станало при падането на една ябълка, докато той се бил замислил нещо. Запитал се защо ябълката пада винаги перпендикулярно на земята, а не се отклонява настрани или нагоре, а винаги сочи центъра на Земята. Историята се среща и при други автори, но днес се счита, че вероятно е измислена от самия Нютон по-късно, за да покаже как и най-ежедневните неща са го вдъхновявали.
 
== Хронология ==
* 25 декември 1642 (нов стил 4 януари 1643) – Исак Нютон се ражда в [[Улсторп при Колстъруърт]], [[Линкълншир]]
* ''1655 – 1661'' – Учи в Кралското училище в [[Грантъм]]
* ''1661 – 1665'' – СледваУчи в [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкия университет]]
* ''1669 – 1701'' – [[Лукасов професор]] в Кеймбриджкия университет
** ''1669'' – Първи публикации в областта на [[математически анализ|математическия анализ]] (''„De Analysi per Aequationes Numero Terminorum Infinitas“'')
[[Категория:Английски физици]]
[[Категория:Математици (анализ)]]
[[Категория:Английски астрономи]]
[[Категория:Метафизици]]
[[Категория:Английски богослови]]
[[Категория:Алхимици]]
[[Категория:Английски изобретатели]]
[[Категория:Възпитаници на Кеймбриджкия университет]]
[[Категория:Учени в Кеймбриджкия университет]]