|
== История ==
Най-старото му име е '''Кючук Стамбол''' (според местно устно предание). До 1881 г. е '''Чешнегир махала'''.
Садово възниква в периода 1365 – 1390 г., като градчето е било образувано от турски заселници, преселени в Тракия, още по времето на султаните-завоеватели на България – Мурад I I(1362 – 1389 г.) и Баязид I Йълдъръм (1389 – 1402 г.). Първоначално е било съвършено турско и мюсюлманско селище, населено само от турци-мюсюлмани. Най-ранното сведение за съществуването му се съдържа в подробния регистър на акънджиите от 1472 г., където е споменато под името село „Чешнегир“Чешнегир от нахията „Филибе“Филибе (Пловдив), като всички негови жители, описани вспоред този най-ранен известен дотогава османски данъчен регистър на Пловдивско са само турци- мюсюлмани. (НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.50а – справка на сътрудника към Османския отдел към софийската Народна библиотека – д-р [[Стоян Шиваров]]. Справката се намира в личния архив на историка Любомир Василев от съседното на Садово село – село Кочево, Пловдивско).) Българизацията на Садово и християнизацията на селището започва към средата на ХVIвХVI в., като прелюбопитен е фактът, че първите християни в описани в селището, не са по съществото си българи, а цигани. В подробния вакъфски регистър на Румелия от 1570 г.(Istanbul – BOA, TD 498, s.666 – 669), където за пръв път се споменават християни в Садово, посочено в дефтера като „Село Чашнигир, спадащо към Филибе“, са описани общо 132 домакинства, от които 120 мюсюлмански (20 –са чифт, т.е. женени, 40 на оризари, 11 от категория – „бенак“, 2 имами, 1 мюеззинмюезин, сред всички тях и 15 ислямизирани българи – „синове на Абдуллах“, 16 неженени мюсюлмани и 30 домакинства на цигани- мюсюлмани, живеещи в селището по същото време), както и 12 цигански християнски домакинства, които дори сиса имали собствен свещеник – християнскисъщо поп-циганин, необходим за обслужването на религиозните им нужди. В следващата регистрация на Садово, която също е вакъфска и е с дата 1596 г. (Istanbul – BOA, TD 470, s.689 – 691), под името на „Село Чашнигир от Филибе“, намираме описаниследното следните параметриописание на селищетодомакинствата: 96 мюсюлмански (от тях: 39 – пълен чифт; неженени – 13; оризари – 41; имами – 2; мюеззинмюезин – 1, сред които имало и 4 ислямизирани българи – „синове на Абдуллах“) и 48 християнски домакинства (от тях 11 на българи-християни и 37 на цигани-християни от селището, като циганите имат 2 християнски свещеници, т.е. – 2 попа-цигани, докато при българите, такива на практика липсват). – Лит.: Д.Борисов – „Справочник за селища в Северна Тракия през ХVІв“ (казите Филибе и Татар Пазаръ), Асеновград, 2014 г., част 1, стр.332 – 334; Х.Христозов – „Демографски и етнорелигиозни процеси в района на Асеновград през ХVІвХVІ в.“ – „Исторически преглед“, кн. 3 – 4(в една книжка), Сф, 2012 г., стр. 86 – 131. През ХVІ век българското християнско население от близките на Садово села – Кочево (в документите от ХVІ в. – „Кочач“) и Чешнегирово (в тефтерите от ХVІ в. – „Новасил“, с друго име „Мюселем“), поради липса на свои свещеници (в описите на Чешнегирово и Кочево не се споменават) вероятно е използвало услугите на циганските християнски свещеници от Садово.
В кратък регистър на извънредния данък „авариз“ за Пловдивско от 1622 г. , вече имаме сведения, че в Садово, посочено в дефтера под името „Чашнъгир“ и спадащо към нахията Конуш от казата Филибе, вече живеят 9 български християнски домакинства (Istanbul – BOA, MAD 3398, s.4 – 15 – там са селищата от Филибе, сред които е и Садово – личен архив на Любомир Василев от село Кочево, Пловдивско). При все това дори до края на ХVIIвХVII в. градчето си остава с преобладаващо мюсюлманско население, макар и от друга страна от документите да се вижда и рязкото покачване на българо-християнския елемент в него. В подробен регистър на извънредния данък „авариз“ за Пловдивско от 1695 г. , подв описа на Садово, отбелязано под името „Чашнъгир“ от нахията Конуш на казата Филибе, са описаниспоменати общо 33 домакинства, от които обаче 18 са мюсюлмански, а останалите 15 са на българите - християни от градчето (Istanbul – BOA, MAD 3604, s.114 – 136 – там са описани селищата от нахията Конуш, сред които е и Садово – личен архив на Любомир Василев от село Кочево, Пловдивско). В салнаме (годишен регистър, б.а.) на Пловдивския санджак с дата 1848 г., съхранявано в Истанбулския Османски архив в Истабул (Турция), Садово е посочено като село „Чешнегир“, с друго име „Тонгурджак“ (Лит.: Doç.Dr.Ahmed Akgündüz – „Osmanlı Kanunnameleri ve Hukukî Tahlilleri“, kitap 6, Istanbul, 2009, s.512 – личен архив на Любомир Василев от село Кочево. ▼Това от своя страна допуска възможността, че през ХVІв., българското християнско население от близките на Садово села – Кочево (в документите от ХVІ в. – „Кочач“) и Чешнегирово (в тефтерите от ХVІ в. – „Новасил, с друго име Мюселем“) при необходимост и поради липса на свои свещеници (в описите на Чешнегирово и Кочево, имената на такива не се срещат), вероятно е използвало услугите на циганските християнски свещеници от Садово.
▲В кратък регистър на извънредния данък „авариз“ за Пловдивско от 1622 г., вече имаме сведения, че в Садово, посочено в дефтера под името „Чашнъгир“ и спадащо към нахията Конуш от казата Филибе, вече живеят 9 български християнски домакинства (Istanbul – BOA, MAD 3398, s.4 – 15 – там са селищата от Филибе, сред които е и Садово – личен архив на Любомир Василев от село Кочево, Пловдивско). При все това дори до края на ХVIIв. градчето си остава с преобладаващо мюсюлманско население, макар и от друга страна от документите да се вижда и рязкото покачване на българо-християнския елемент в него. В подробен регистър на извънредния данък „авариз“ за Пловдивско от 1695 г., под описа на Садово, отбелязано под името „Чашнъгир“ от нахията Конуш на казата Филибе, са описани общо 33 домакинства, от които обаче 18 са мюсюлмански, а останалите 15 са на българите-християни от градчето (Istanbul – BOA, MAD 3604, s.114 – 136 – там са описани селищата от нахията Конуш, сред които е и Садово – личен архив на Любомир Василев от село Кочево, Пловдивско). В салнаме (годишен регистър, б.а.) на Пловдивския санджак с дата 1848 г., съхранявано в Истанбулския Османски архив в Истабул (Турция), Садово е посочено като село „Чешнегир“, с друго име „Тонгурджак“ (Лит.: Doç.Dr.Ahmed Akgündüz – „Osmanlı Kanunnameleri ve Hukukî Tahlilleri“, kitap 6, Istanbul, 2009, s.512 – личен архив на Любомир Василев от село Кочево.
Садово е селище със стародавна история. На 2 км югозападно от Садово има останки от праисторическо селище. Не са малко и тракийските селищни могили. В селищната система на общината е открит един от най-красивите седящи глинени идоли в българска национална съкровищница, сега съхраняван във Виенския исторически музей. Характерни за региона са уникалните находища на местна сива тракийска керамика. Богато е историческото наследство от римско време.
|
