Мария Тереза Савойска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 31:
След поредица от династични съюзи Мария-Терезия е сгодена за Шарл-Филип Френски, граф на [[Артоа]], бъдещ крал на Франция като [[Шарл X]] и брат на бъдещия крал на Франция [[Луи XVI]].
[[Файл:Maria Teresa of Savoy, Giuseppe Duprà.jpg|ляво|мини|Мария-Терезия Савойска, портрет от Джузепе Дупрà (1760)]]
Сватбата се състои на 16 ноември 1773 г. във [[Версайски дворец|Версай]]. По
Бракът на Мария -Терезия и Шарл е лишен от всякакво влечение и след раждането на децата им те фактически не живеят заедно. Графът на Артоа иска да се ожени за принцесата на Кондè, а в онези години е обвързан с балдъзата си [[Мария-Антоанета]], докато Мария-Тереза е една от най-мълчаливите и най-малко забележими фигури от двора на Версай. Тя не се смята за красавица във Версай, но тенът ѝ буди силно възхищение.
=== Френска революция ===
Мария-Терезия напуска Франция със съпруга си след [[Превземане на Бастилията|превземането на Бастилията]] на 14 юли 1789 г., което бележи началото на [[Френска революция|Френската революция]], и се укрива в бащината си [[Савоя]]. Тръгва със свита от тридесет души и продава всичките си бижута. [[Файл:Marie Therese de Savoie par Jean-Baptiste André Gautier-Dagoty.jpg|ляво|мини|Мария-Терезия на портрет от Жан-Батист-Андре Готие Даготи (1775)]]
Когато граф д'Артоа напуска Савоя през 1791 г., двойката живее отделно до края на живота си. Графът отказва да ѝ даде разрешение да отиде да живее при него или да го посети, като дори ѝ отказва позволение да присъства на сватбата между неговия син - [[Луи XIX|херцога на Ангулем]] и [[Мари Терез Шарлот Бурбон-Френска|Мария-Терезия Бурбон-Френска]] в [[Йелгава|Митау]]. Малко след заминаването на съпруга ѝ двамата ѝ синове напускат Савоя, за да служат в армията. Мария-Терезия е описвана като дълбоко натъжена от раздялата и се говори, че мисли да стане монахиня. Тя е разубеден от балдъзата си [[Клотилд Бурбон-Френска|Мария-Клотилд Бурбон-Френска]], която апелира към чувството ѝ за дълг към децата ѝ. По-късно Мария-Терезия изразява благодарност към Клотилда за това. През 1792 г. към нея в Торино се присъединява сестра ѝ Мария-Жозефина. Тяхното присъствие в Савоя е политически чувствително, тъй като нарушава отношенията между [[Кралство Франция]] и [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]].
През април 1796 г., когато Сардинската държава е победена от Франция на [[Наполеон Бонапарт]] по време на [[Италианска кампания (1796 – 1797)|Италианската кампания]] на Френските революционни войни, Мария-Тереза и сестра ѝ Мария-Жозефина напускат Торино за [[Новара]], паралелно с тръгването на съпруга на Мария-Жозефина от [[Верона]]. Мария-Жозефина заминава за [[Австрийска империя|Австрия]], докато Мария-Тереза приема поканата на баща си да се върне в Торино след мира между Франция и [[Савойска династия|Савоя]] през май.
=== Последни години и смърт ===
През декември 1798 г., когато [[Пиемонт]] е присъединен към Франция, Мария-Терезия заминава с една от придворнитите си дами за [[Грац]], Австрийска империя, където ѝ е разрешено да остане. Там тя живее в известна мизерия и страда от [[Параноя|параноични]] атаки, които водят до смъртта ѝ през 1805 г. на 49 години. Тъй като тя умира преди възкачването на съпруга ѝ на трона, тя няма титлата „Кралица на Франция“. Погребана е като „графиня на Артоа“ в императорския мавзолей близо до Катедралата на Грац.
== Потомство ==
| |||