Наум Христов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 8:
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
'''Наум Христов Георгиев''' е [[българи|български]] [[учител]], деец на късното Българско възраждане в [[Македония (област)|Македония]].<ref>{{cite book | title = Моята автобиография | last = Христов | first = Наум | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = | edition = | publisher = Онлайн библиотека „Струмски“ | location = | isbn = | doi = | pages = | url = https://www.strumski.com/books/%d0%9c%d0%be%d1%8f%d1%82%d0%b0%20%d0%b1%d0%b8%d0%be%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b8%d1%8f.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
== Биография ==
Ред 15:
{{цитат|При познанството си разменихме няколко думи по учебното дело и Наум, като много млад и приемчив, веднага се убеди и ми потърси учебници. Щом се завърнах в с. [[Дъмбени]], написах му едно приятелско убедително писмо и пратих му един брой от в. „[[Зорница (вестник)|Зорница]]“. Това мое писмо и вестникът са докарали го в съзнание, изоставил се от гъркоманството и се предал в изучаването на матерния си език, с който се отличил да стане в днешното си положение.<ref>Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Издателство Фама, София, 2006, стр. 42.</ref>}}
Поддържа връзки и с [[Прекопана|прекопанския]] български учител [[Георги Мицарев]] от [[Зелениче]].<ref>{{cite book | title = Моята автобиография | last = Христов | first = Наум | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = | edition = | publisher = Онлайн библиотека „Струмски“ | location = | isbn = | doi = | pages = 14 | url = https://www.strumski.com/books/%d0%9c%d0%be%d1%8f%d1%82%d0%b0%20%d0%b1%d0%b8%d0%be%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b8%d1%8f.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Наум Христов е назначен за драгоманин в българското консулство в [[Битоля]] в 1903 година. Провежда анкета след [[Неволянско клане|клането в Неволяни]] от септември 1905 година.<ref>{{cite journal | last = Трифуновъ | first = В | authorlink = | coauthors = | year = 1940 | month = октомврий | title = Нападение на сватбата в с. Неволяни, Леринско | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Издание на Илинденската Организация | location = София | volume = ΧΙΙ | issue = 8 (118 | pages = 11-12 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_12_issue_8.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Работи срещу [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] и оцелява в три атентата срещу него. По-късно прави обиколко във [[Франция]], [[Англия]] и [[САЩ]], където представлява презокеански пътнически дружества. Установява се в [[Белград]] и основава своя собствена фирма, с клонове в Битоля и [[Солун]] и подпомага пострадали от [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] да емигрират на запад. След Балканската война се установява в България.
На 23 април 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, заедно с още 13 души от тези околии подписва „[[Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София]]“, в който се твърди, че Македония е българска област и се настоява за пръсъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Мемоара“ се казва:
| |||