Разлика между версии на „Мезосидерит“

м
м
 
Според една от тях мезосидеритите са образувани от сблъсъка на два диференцирани астероида, при което все още течната метална сърцевина на единия се смесва с втвърдената силикатна кора на другия.<ref name="БМО"/> Предполага се, че процесът протича когато астероид с диаметър 200 – 400 км с разтопено ядро се разрушава от по-малък, с диаметър 50 – 150 км.<ref name="MPS">{{икона|en}} [https://www.higp.hawaii.edu/~escott/mesosiderites%202001.pdf Meteoritics & Planetary Science 36, 869 – 88 1 (2001 )/Formation of mesosiderites by fragmentation and reaccretion of a large differentiated asteroid] </ref> Мезосидеритите вероятно са свързани с [[базалт]]овата [[ахондрит]]на група на [[Каменни метеорити|каменните метеорити]], но, за разлика от тях, те съдържат необичайно голямо количество разпръснат метал. Източникът на метала не е известен със сигурност, но вероятно произлиза от [[Планетно ядро|ядрото]] на астероида, нанесъл удара, и [[Брекча|брекчирал]] мезосидеритното родителско тяло.<ref name="Brit1"/>
 
Времето, когато е протекъл процесът на смесване на метала и силикатите, усложнява уточняването на потенциалните родителски тела. Прецизното [[УранРадиоизотопно (елемент)датиране#Датиране по уран-олово|ураново]]уран-[[Олово|оловно]] датиране]] на мезосидеритния [[циркон]] води до извода, че първоначалното образуване на кора в родителското тяло е станало преди 4558,5 ± 2,1 милиона години, а смесването на метала със силикатите – преди 4525,39 ± 0,85 милиона. Двете отделни възрасти съвпадат с времето на образуване на кората и мащабното прегряване на родителското тяло на [[HED метеорити]]те – астероида [[4 Веста]]. Това хронологично съвпадение предполага, че е възможно именно Веста да е родителското тяло и на мезосидеритните силикати.<ref name="БМО"/><ref name="Brit2">{{икона|en}} [https://www.britannica.com/science/stony-iron-meteorite#ref286755 Encyclopedia Britannica/Iron meteorites, Stony iron meteorites, Association of meteorites with asteroids]</ref><ref name="NG">{{икона|en}} [https://www.nature.com/articles/s41561-019-0377-8 Nature Geoscience/Mesosiderite formation on asteroid 4 Vesta by a hit-and-run collision]</ref> [[Изотоп]]ният анализ на [[кислород]]а на силикатите в мезосидеритите също потвърждава връзката с тази ахондритна група.<ref name="SD"/> Образуването на мезосидерити от Веста може да се обясни с ударен сблъсък преди 4525,4 милиона години и дебелата кора на астероида, наблюдавана от мисията [[Дон (космически апарат)|Дон]] на [[НАСА]]. Това обяснява и намаления [[оливин]] в мезосидерити, HED метеоритите и [[вестоид]]ите.<ref name="БМО"/><ref name="Brit2"/><ref name="NG"/> От друга страна, ако мезосидеритите наистина идват от Веста, е малко вероятно те да са се образували от събитие на разпадане и последвало сглобяване, поради факта, че астероидът все още е непокътнат.<ref name="SD"/>
 
Друг правдоподобен кандидат за родителско тяло на мезосидеритите е астероидът [[Психея (астероид)|Психея]], посочен като такъв за първи път от Дейвис през 1999 г. Съставът на мезосидеритите е подобен на този на повърхността на Психея, имат сходни видими и близки до [[Инфрачервено излъчване|инфрачервените спектрални]] свойства, а лабораторните изследвания и наблюдения от 2017 г. подсилват тази констатация.<ref name="Psych">{{икона|en}} [https://www.aanda.org/articles/aa/full_html/2018/11/aa34091-18/aa34091-18.html Astronomy, Astrophysics/ Psyche: A mesosiderite-like asteroid?]</ref>
Въпреки че съществува голямо разнообразие от теории за произхода на мезосидеритите, най-новите автори предполагат, че стопените метал и силикати първо се смесват чрез удар в [[реголит]]а на астероид, подобен на Веста, при което се образуват мезосидеритни [[брекчи]], които бързо се охлаждат. Бързото им охлаждане (със скорост ~ 105 °C на милион години) при температура над 850 °C може да се дължи на локално термично равновесие между фрагментите, изхвърлени при удара.<ref name="MPS"/>
 
Според друга теория, след многобройни събития на топене и удари, които разбиват родителското тяло, следва ново слепване на компонентите и мезосидеритите са погребани дълбоко под кората, където започва тяхното бавно охлаждане при по-ниски температури. Много бавното охлаждане (скорост под 0,5 °C на милион години) при температури под 400 °C вероятно отразява големия размер на тялото и отличната [[топлоизолация]], осигурена от повторно слепилите се отломки.<ref name="MPS"/> Това са най-ниските скорости на охлаждане за познатите ни природни геоложки материали.<ref name="SD"/> Ако това е правилната теория, силикатите в мезосидеритите са получени от реголита на основния астероид, а металът – от астероида, който го е блъснал при относително ниска скорост от около 1 км/сек. Въпреки това, ''Haack'' твърди, че средните скорости на удара по време на смесването на метал и силикати вероятно са близки до 5 км/сек и предполага, че процесът е следствие на фрагментация при повторно ударно събитие.<ref name="MPS"/>
 
== Състав и текстура ==