Мезосидерит: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 17:
Според една от тях мезосидеритите са образувани от сблъсъка на два диференцирани астероида, при което все още течната метална сърцевина на единия се смесва с втвърдената силикатна кора на другия.<ref name="БМО"/> Предполага се, че процесът протича когато астероид с диаметър 200 – 400 км с разтопено ядро се разрушава от по-малък, с диаметър 50 – 150 км.<ref name="MPS">{{икона|en}} [https://www.higp.hawaii.edu/~escott/mesosiderites%202001.pdf Meteoritics & Planetary Science 36, 869 – 88 1 (2001 )/Formation of mesosiderites by fragmentation and reaccretion of a large differentiated asteroid] </ref> Мезосидеритите вероятно са свързани с [[базалт]]овата [[ахондрит]]на група на [[Каменни метеорити|каменните метеорити]], но, за разлика от тях, те съдържат необичайно голямо количество разпръснат метал. Източникът на метала не е известен със сигурност, но вероятно произлиза от [[Планетно ядро|ядрото]] на астероида, нанесъл удара, и [[Брекча|брекчирал]] мезосидеритното родителско тяло.<ref name="Brit1"/>
Времето, когато е протекъл процесът на смесване на метала и силикатите, усложнява уточняването на потенциалните родителски тела. Прецизното [[
Друг правдоподобен кандидат за родителско тяло на мезосидеритите е астероидът [[Психея (астероид)|Психея]], посочен като такъв за първи път от Дейвис през 1999 г. Съставът на мезосидеритите е подобен на този на повърхността на Психея, имат сходни видими и близки до [[Инфрачервено излъчване|инфрачервените спектрални]] свойства, а лабораторните изследвания и наблюдения от 2017 г. подсилват тази констатация.<ref name="Psych">{{икона|en}} [https://www.aanda.org/articles/aa/full_html/2018/11/aa34091-18/aa34091-18.html Astronomy, Astrophysics/ Psyche: A mesosiderite-like asteroid?]</ref>
Ред 25:
Въпреки че съществува голямо разнообразие от теории за произхода на мезосидеритите, най-новите автори предполагат, че стопените метал и силикати първо се смесват чрез удар в [[реголит]]а на астероид, подобен на Веста, при което се образуват мезосидеритни [[брекчи]], които бързо се охлаждат. Бързото им охлаждане (със скорост ~ 105 °C на милион години) при температура над 850 °C може да се дължи на локално термично равновесие между фрагментите, изхвърлени при удара.<ref name="MPS"/>
Според друга теория, след многобройни събития на топене и удари, които разбиват родителското тяло, следва ново слепване на компонентите и мезосидеритите са погребани дълбоко под кората, където започва тяхното бавно охлаждане при по-ниски температури. Много бавното охлаждане (скорост под 0,5 °C на милион години) при температури под 400 °C вероятно отразява големия размер на тялото и отличната [[топлоизолация]], осигурена от повторно слепилите се отломки.<ref name="MPS"/> Това са най-ниските скорости на охлаждане за познатите ни природни геоложки материали.<ref name="SD"/> Ако това е правилната теория, силикатите в мезосидеритите са получени от реголита на основния астероид, а металът – от астероида, който го е блъснал при относително ниска скорост от около 1 км/сек. Въпреки това
== Състав и текстура ==
|