Харман кая: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Filipov Ivo (беседа | приноси) Етикет: Визуален редактор с уикитекст |
Filipov Ivo (беседа | приноси) Етикет: Визуален редактор с уикитекст |
||
Ред 50:
Скалната група '''Рудникът''' е разположена под скалната площадка на Харман 2. Подножието на скалната група е покрито с дребни скални късове или т.нар ''"отвал"'' - ситуация характерна за пространството около входа на галериите за добив на руда. На върха на скалната група е организирано наблюдателно място с добра видимост на юг и югозапад. Между скалните късове са регистрирани и множество керамични фрагменти датиращи от Халколита. В основата на скалната група е регистрирана и малка пещера тип утроба. В нея са открити керамични фрагменти и над 10 броя каменни топки, по повърхността на които има следи от употребата им като чукалки - вероятно са използвани за различни дейности свързани с добива на руда.<ref name="Иванова">Иванова, Стефанка „''Скални мистерии. Проучвания в Източните Родопи''“ISBN 978-954-500-306-6, ИК Борина, София 2016</ref>
'''Малката пещера''' е разположена на западната страна на скалният масив върху платото. Входът на пещерата е маркиран с една трапецовидна ниша, изсечена на лявата стена на входа - пещерата е дълбока 7 m. Пред пещерата са намерени множество керамични фрагменти, кремъчни артефакти и животински кости, датиращи от Халколита.<ref>Всички фрагменти се отнасят към Халколита. Част от тях - биконични профили, някои части от паници и украсите са типични за късната фаза на Халколита.Иванова, Стефанка „''Скални мистерии. Проучвания в Източните Родопи''“ISBN 978-954-500-306-6, ИК Борина, София 2016</ref><ref>[http://rock-cut.thracians.org/bg/s_m_harman.php Харман Кая; Проект Скално-изсечените свети места на Траките и на други палеобалкански и древноанатолийски народи].</ref>
Въпреки малките размери на пещерата, количеството на фрагменти при нея е много голямо, което вероятно потвърждава важността на това пространство за праисторическия човек. Важността на ритуалите извършвани при тази малка пещера е било от значение за живота на общността.
'''Голямата пещера утроба''' е разположена в подножието на платото. Тя е карстова, а дълбочината ѝ е 20 m, а по стените ѝ са регистрирани следи от обработка.
Платото, обградено със скали се издига над околността и е естествено укрепено. Вътрешното сакрално пространство обхваща скалистия връх и пещерата. В него древните са влизали през процеп между скалите, допълнително обработен като вход, затварян с врата, чийто праг и жлебове все още личат в скалите. Във външното пространство са разположени издялани в скалите площадки, определени и като като места за наблюдения на слънцето, основите на помещения, стълби, издълбавания и басейни. Личат и издълбаните в хоризонталните скали легла за дървени конструкции. Дъждовната вода е извеждана извън помещенията чрез улеи, врязани в хоризонталните скали. В това външно сакрално пространство се издигат скали с издълбани в тях трапецовидни ниши и други структури. В това пространство се намират и две изравнени в скалата площадки с диаметър 10 – 15 m. Първата площадка, означена като североизточна, е с овална форма и лек наклон на север. Чрез изсичане са оформени шест на брой концентрични полукръга с разстояние един от друг от 0,3 до 1,4 m, чиито диаметър, естествено, непрекъснато се удължава. В скалата, в западния край на площадката, е издълбана структура оприличавана на „трон“, който е обърнат на изток-североизток. Втората площадка е с почти кръгла форма, с 11 концентрични полукръга, с лек наклон на юг. В северния край на тази площадка също е издълбана седалка, обърната на североизток.<ref>''ФОЛ, В.; Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия. Унивеситетско издателство. „Св. Кл. Охридски“& Demax; 2000 София''</ref>
| |||