Разлика между версии на „Маргарита Савойска (1589 – 1655)“

редакция без резюме
 
През август 1607 г. на среща на херцога на Мантуа и Савойския херцог се взима решение за официално оформяне на брака на Маргарита с Франческо Гонзага, като се иска разрешение от императора на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Той поисква да се изчака до пролетта, но тъй като това не е прието от дворовете на Мантуа и Торино, след получаване на папско разрешение, датата на сватбата е определена за 20 февруари 1608 г. По същото време е решено сестрата на Маргарита - Изабела Савойска да се омъжи за херцога на Модена и Реджо [[Алфонсо III д’Есте|Алфонсо III д'Есте]]. Сватбата на Маргарита и Франческо се състои в [[Катедрала на Торино|Катедралата на Торино]] на 10 март. Тържественото влизане в Мантуа е на 24 май и е запомнено с великолепието си. Празненствата продължават повече от две седмици с турнири, игри и представления. На 28 май вечерта спектакълът „Ариана“ на [[Клаудио Монтеверди]] е изключително успешен пред публика от 6000 души в придворния театър, реконструиран специално за случая. По случая Херцогът на Мантуа установява Ордена на Изкупителя със създаването на 21 нови рицари, включително и нейния съпруг.
 
=== В двора на Мантуа ===
Още от първите дни в двора на Мантуа Маргарита проявява решителния си характер, като показва прекален интерес и намеса в дворцовите дела. Възможността за намаляване на влиянието ѝ върху мантуанските въпроси, искана от мнозина, се появява през ноември 1609 г., когато тя трябва да придружи съпруга си до [[Монферат]], на когото е поверено управлението на региона. Няколко месеца по-рано, на 29 юли, се ражда най-голямата им дъщеря Мария, която по онова време остава в [[Мантуа]] и е поверена на херцог [[Винченцо I Гонзага|Винченцо I]]. Маргарита прекарва Коледа в [[Казале Монферато|Казале]], където е домакиня на Савойския херцог, който на свой ред я кани в [[Торино]] за карнавала през 1610 г.
 
В първите месеци на 1611 г., когато съпругът ѝ е извикан в Мантуа поради тежкото заболяване на майка му [[Елеонора Медичи]], Маргарита остава сама в управлението на Монферат и успешно се погрижва за няколко пренебрегвани до момента въпроса като тези, свързани с монетарния двор и мелниците. През май тя се връща в Мантуа, където на 26 юни ражда сина си Лудовико - наследник на херцогството. През ноември 1611 г., след смъртта на херцогиня Елеонора, починала между 8 и 9 септември, Маргарита се завръща в Казале заедно с дъщеричката си Мария, докато малкият Лудовико остава в Мантуа.
 
През февруари 1612 г. пристига новината за болестта на херцог Винченцо I, който умира на 18 февруари. Поканена от новия херцог [[Франческо IV Гонзага|Франческо IV]] в Мантуа, Маргарита предпочита да остане в Казале, за да продължи да управлява Монферат, като заминава за Мантуа на 4 март, след като предава управлението на маркграф [[Федерико I Гонзага|Федерико Гондзага]].
 
Присъствието в Мантуа на новата херцогиня подчертава промяната в обичаите и навиците, които се ориентират все повече към испанския модел. С приемането на херцогската титла се засилва религиозната преданост на Маргарита, която още по време на управлението на Монферат, когато заедно със съпруга си, лично се грижи за интересите на някои конгрегации в Казале. Сега намесата ѝ в държавните дела с благоволението на самия херцог става все по-явна.
 
През септември 1612 г. Маргарита ражда момиченце на име Елеонора, което умира ден след раждането. Това събитие е последвано от поредица мрачни събития, завършили на 22 декември със смъртта на съпруга ѝ Франческо IV от [[едра шарка]], предшествана от смъртта на сина им Лудовико поради същата болест на 3 декември. След смъртта на херцога дворът е разделен на подкрепящи Маргарита и на очакващи новия херцог - кардинал Фердинанд, подкрепян от леля му [[Маргарита Гонзага (1564 – 1618)|Маргарита Гонзага]] - вдовица на последния [[Херцогство Ферара|херцог на Ферара]] [[Алфонсо II д’Есте|Алфонсо II д'Есте]], която междувременно е регентка. За да я предпази от дворцовите интриги, бащата на Маргарита изпраща на нейна страна брат си Виктор Емануил. Според слухове Маргарита е бременна. Кардинал Фердинандо ѝ оказва уважение, като ѝ оставя номинално управлението на държавата в очакване на евентуалното раждане, въпреки машинациите на херцог [[Карл Емануил I Савойски|Карл Емануил I]], решен да извлече териториални предимства от несигурната ситуация на държавата на Гондзага. Савойският херцог вика при себе си Маргарита заедно с дъщеричката ѝ [[Мария Гонзага|Мария Гондзага]] - номинална наследница на Монферат. Твърдото противопоставяне на кардинал Фердинандо попречва на Маргарита да отпътува за Пиемонт. На нея все пак ѝ е позволено да остане в една от най-здравите резиденции в района на Мантуа: [[Кавриана]], [[Гойто]] или [[Ревере]].
 
На 5 март 1613 г. Маргарита официално заявява, че не чака дете и заедно с брат си [[Виктор Амадей I Савойски|Виктор Амадей]] отпътува на 26 март за Торино. Дъщеря ѝ Мария остава в манастира Сант'Орсола, поверена на грижите на [[Маргарита Гонзага]].
 
=== Регентка на Монферат ===