Разлика между версии на „Маргарита Савойска (1589 – 1655)“

редакция без резюме
През февруари 1612 г. пристига новината за болестта на херцог Винченцо I, който умира на 18 февруари. Поканена от новия херцог [[Франческо IV Гонзага|Франческо IV]] в Мантуа, Маргарита предпочита да остане в Казале, за да продължи да управлява Монферат, като заминава за Мантуа на 4 март, след като предава управлението на маркграф [[Федерико I Гонзага|Федерико Гондзага]].
 
Присъствието в Мантуа на новата херцогиня подчертава промяната в обичаите и навиците, които се ориентират все повече към испанския модел. С приемането на херцогската титла се засилва религиозната преданост на Маргарита, която още по време на управлението на Монферат, когато заедно със съпруга си, лично се грижи за интересите на някои конгрегации в Казале. Сега намесатаНамесата ѝ в държавните дела с благоволението на самия херцог става все по-явна.
 
=== Регентка на Монферат ===
През септември 1612 г. Маргарита ражда момиченце на име Елеонора, което умира ден след раждането. Това събитие е последвано от поредица мрачни събития, завършили на 22 декември със смъртта на съпруга ѝ Франческо IV от [[едра шарка]], предшествана от смъртта на сина им Лудовико поради същата болест на 3 декември. След смъртта на херцога дворът е разделен на подкрепящи Маргарита и на очакващи новия херцог - кардинал Фердинанд, подкрепян от леля му [[Маргарита Гонзага (1564 – 1618)|Маргарита Гонзага]] - вдовица на последния [[Херцогство Ферара|херцог на Ферара]] [[Алфонсо II д’Есте|Алфонсо II д'Есте]], която междувременно е регентка. За да я предпази от дворцовите интриги, бащата на Маргарита изпраща на нейна страна брат си Виктор Емануил. Според слухове Маргарита е бременна. Кардинал Фердинандо ѝ оказва уважение, като ѝ оставя номинално управлението на държавата в очакване на евентуалното раждане, въпреки машинациите на херцог [[Карл Емануил I Савойски|Карл Емануил I]], решен да извлече териториални предимства от несигурната ситуация на държавата на Гондзага. Савойският херцог вика при себе си Маргарита заедно с дъщеричката ѝ [[Мария Гонзага|Мария Гондзага]] - номинална наследница на Монферат. Твърдото противопоставяне на кардинал Фердинандо попречва на Маргарита да отпътува за Пиемонт. На нея все пак ѝ е позволено да остане в една от най-здравите резиденции в района на Мантуа: [[Кавриана]], [[Гойто]] или [[Ревере]].
През септември 1612 г. Маргарита ражда момиченце на име Елеонора, което умира ден след раждането. На 3 декември от [[едра шарка]] умира синът Лудовико, последван на 22 декември от съпруга ѝ Франческо IV, починал от същата болест. След смъртта на херцога дворът е разделен на подкрепящи Маргарита и на очакващи новия херцог. Новият херцог е кардинал [[Фердинандо Гонзага|Фердинанд]] - по-малкият брат на мъжа ѝ, подкрепян от леля му [[Маргарита Гонзага (1564 – 1618)|Маргарита Гонзага]] - вдовица на последния [[Херцогство Ферара|херцог на Ферара]] [[Алфонсо II д’Есте|Алфонсо II д'Есте]], която междувременно е регентка.
 
Тъй като двойкатаМаргарита и мъжът ѝ няманямат оцелял мъжки наследник, в [[Херцогство Мантуа]] херцог [[Франческо IV Гонзага|Франческо IV Гондзага]] е наследен от по-малкия си брат, а в [[Херцогство Монферат]] - от 3-годишната сиим дъщеря Мария. Херцогство Монферат е исторически наследявано от жени, тъй като това е маркграфство от [[Алерамичи|Алерамически]] произход, следващо различно правило за унаследяване. Всъщност то е донесено на княжеската династия на Мантуа ([[Гонзага|Дом Гондзага]]) от брака на [[Маргарита Палеологина]], маркграфиня на Монферат, през 1531 г. Съответно правата на Мария са отстоявани и вдовстващата херцогиня Маргарита трябва да бъде назначена за регентка на Монферат.
На 5 март 1613 г. Маргарита официално заявява, че не чака дете и заедно с брат си [[Виктор Амадей I Савойски|Виктор Амадей]] отпътува на 26 март за Торино. Дъщеря ѝ Мария остава в манастира Сант'Орсола, поверена на грижите на [[Маргарита Гонзага]].
 
ПрезПо септемврионова 1612време г.се Маргаританосят ражда момиченце на име Елеонораслухове, което умира ден след раждането. Това събитие е последвано от поредица мрачни събития, завършили на 22 декември със смъртта на съпруга ѝ Франческо IV от [[едра шарка]], предшествана от смъртта на сина им Лудовико поради същата болест на 3 декември. След смъртта на херцога дворът е разделен на подкрепящи Маргарита и на очакващи новия херцог - кардинал Фердинанд, подкрепян от леля му [[Маргарита Гонзага (1564 – 1618)|Маргарита Гонзага]] - вдовица на последния [[Херцогство Ферара|херцог на Ферара]] [[Алфонсо II д’Есте|Алфонсо II д'Есте]], която междувременно е регентка. За да я предпази от дворцовите интриги, бащата на Маргарита изпраща на нейна страна брат си Виктор Емануил. Според слуховече Маргарита е бременна. Кардинал Фердинандо ѝ оказва уважение, като ѝ оставя номинално управлението на държавата в очакване на евентуалното раждане, въпреки машинациите на херцог [[Карл Емануил I Савойски|Карл Емануил I]], решен да извлече териториални предимства от несигурната ситуация на държавата на Гондзага. Савойският херцог вика при себе си Маргарита заедно с дъщеричката ѝ [[Мария Гонзага|Мария Гондзага]] - номинална наследница на Монферат. Твърдото противопоставяне на кардинал Фердинандо попречва на Маргарита да отпътува за Пиемонт. На нея все пак ѝ е позволено да остане в една от най-здравите резиденции в района на Мантуа: [[Кавриана]], [[Гойто]] или [[Ревере]].
=== Регентка на Монферат ===
 
Тъй като двойката няма оцелял мъжки наследник, в [[Херцогство Мантуа]] херцог Франческо IV Гондзага е наследен от по-малкия си брат, а в [[Херцогство Монферат]] - от 3-годишната си дъщеря Мария. Херцогство Монферат е исторически наследявано от жени, тъй като това е маркграфство от [[Алерамичи|Алерамически]] произход, следващо различно правило за унаследяване. Всъщност то е донесено на княжеската династия на Мантуа ([[Гонзага|Дом Гондзага]]) от брака на [[Маргарита Палеологина]], маркграфиня на Монферат, през 1531 г. Съответно правата на Мария са отстоявани и вдовстващата херцогиня Маргарита трябва да бъде назначена за регентка на Монферат.
На 5 март 1613 г. Маргарита официално заявява, че не чака дете и на 26 март заедно с брат си [[Виктор Амадей I Савойски|Виктор Амадей]] отпътува на 26 март за Торино. Дъщеря ѝ Мария остава в манастира Сант'Орсола в [[Мантуа]], поверена на грижите на [[Маргарита Гонзага]].
 
Това е оспорвано унаследяване: Мария е непълнолетна през следващото десетилетие, а братята на херцог Франческо IV нямат легитимни наследници и цялото наследство става обект на [[Война за Мантуанското наследство|Войната за Мантуанското наследство]] (1627–1632). Мария е се омъжва през 1627 г. за [[Карло II Гонзага|Карло II Гондзага-Невер]] - най-големият син на далечния наследник от мъжки пол на Гондзага (по онова време [[Карло I Гонзага|Карл I]], херцог на Мантуа), за да се присъедини към две от претенциите на Мантуа. Те трябва да водят война, но в крайна сметка тяхната линия надделява и те получават всеобщо признание като херцози на Мантуа и Монферат.
След смъртта през 1633 г. на леля ѝ по майчина линия ерцхерцогиня [[Изабела-Клара Испанска|Изабела Клара Евгения]], владетелка на [[Нидерландия (историческа област)|Нидерландия]], брат ѝ [[Виктор Амадей I Савойски|Виктор Амадей]] става наследник на правата на баба им по майчина линия [[Елизабет Валоа|Елизабет дьо Валоа]] - най-голямата дъщеря и наследница на краля на Франция [[Анри II (Франция)|Анри II]] и на съпругата му [[Катерина Медичи]].
 
ТяМаргарита има родствени връзки с Португалия: две от нейните прабаби (т.е. императрица [[Изабела Португалска (1503–1539)|Изабела]] и [[Беатриса Португалска (херцогиня на Савоя)|Беатриса, херцогиня на Савоя]]) са дъщери на португалския крал [[Мануел I]]. През декември 1634 г., след смъртта на граф Басто, тя е номинирана от братовчед си [[Филип IV (Испания)|Филип IV]] Испански за вицекралица на Португалия, по онова време в династичен съюз с Испания, където се мести през 1636 г. Тази номинация е в резултат на усилията на Диого Соарес, член на Португалския съвет в [[Мадрид]] и приятел на [[Гаспар де Гусман Оливарес|Гаспар де Гусман]] - граф-херцог на Оливарес и роднина на [[Мигел де Вашконселуш]], който през 1635 г. става държавен секретар на Португалия.
 
В резултат на Португалската революция (наречена [[Португалска война за независимост|Реставрация на независимостта]]) през 1640 г. Вашконселуш е- убитизпълнител ина херцогинятаволята на МантуаОливарес е убит и Маргарита се опитва да успокои португалския народ по време на демонстрациидемонстрациите на площад Терейро ду Пасо (по онова време главен площад на [[Лисабон]]). Португалците провъзгласяват херцога на [[Браганса (династия)|Браганса]] за свой нов крал под името [[Жуау IV]]. Маргарита е обкръжена в седалището си в Лисабон и подкрепата ѝ се срива. Тя е държана като затворничка, амакар новатаче властѝ е дадена резиденция в старите кралски дворци. Едва след откриването на заговора за възстановяване на испанското управление в Португалия ѝ позволявае позволено да заминенапусне страната. Тя обаче не стига до [[Мадрид]], тъй като е принудително задържана в Мерида от граф-херцога на Оливарес, който се страхува от опасните разкрития за Испаниянего, които Маргарита може да направи пред краля. Едва през януари 1642 г. тя успява да достигне столицата и чрез кралица Изабела разкрива на краля поведението на граф-херцога, причинило загубата на Португалия.
През 1635 г., след смъртта на граф Басто, тя е номинирана от братовчед си [[Филип IV (Испания)|Филип IV]] Испански за вицекралица на Португалия, по онова време в династичен съюз с Испания, където се мести през 1636 г. Тази номинация е в резултат на усилията на Диого Соарес, член на Португалския съвет в [[Мадрид]] и приятел на [[Гаспар де Гусман Оливарес|Гаспар де Гусман]] - граф-херцог на Оливарес и роднина на [[Мигел де Вашконселуш]], който през 1635 г. става държавен секретар на Португалия.
 
В резултат на Португалската революция (наречена [[Португалска война за независимост|Реставрация на независимостта]]) през 1640 г. Вашконселуш е убит и херцогинята на Мантуа се опитва да успокои португалския народ по време на демонстрации на площад Терейро ду Пасо (по онова време главен площад на [[Лисабон]]). Португалците провъзгласяват херцога на [[Браганса (династия)|Браганса]] за свой нов крал под името [[Жуау IV]]. Маргарита е обкръжена в седалището си в Лисабон и подкрепата ѝ се срива, а новата власт ѝ позволява да замине за Испания.
 
=== Смърт ===
Тя умира в Миранда де Ебро през 1655 г. на 66-годишна възраст по време на пътуването си към [[Пиемонт]], където желае да приключи земния си път.
Тя умира в Миранда де Ебро през 1655 г. на 66-годишна възраст. Наследена е от дъщеря си херцогиня Мария от Ретел и Монферат с двама внуци, от които [[Елеонора Магдалена Гонзага|Елеонора Магдалена Гондзага]] през 1651 г. става императрица на Свещената Римска империя, а Карло през 1637 г. - управляващият херцог на Мантуа като [[Карло III Гонзага|Карло II]]. При нейната смърт и двамата ѝ внуци имат деца.
 
Тя умира в Миранда де Ебро през 1655 г. на 66-годишна възраст. Наследена е от дъщеря си херцогиня [[Мария Гонзага|Мария]] от Ретел и Монферат, скоято двамаима внуци, отдве коитодеца: [[Елеонора Магдалена Гонзага|Елеонора Магдалена Гондзага]] през 1651 г. става императрица на Свещената Римска империя, а Карло през 1637 г. - управляващият херцог на Мантуа като [[Карло III Гонзага|Карло II]]. При нейната смърт и двамата ѝ внуци имат деца.
 
== Брак и потомство ==