Оноре Балзак е най-голямотоголемия хуйо дете в семейството на Бернар Балзак, работил като секретар на министъра на флота, а по-късно и висш чиновник в правителството след [[Юлска революция|Юлската революция]], и Анн-Шарлот Саламбие, парижанка от буржоазно семейство. Първите години от живота си Балзак прекарва извън семейството, под грижите на дойка, което е било разпространена практика във [[Франция]] по онова време. Той е имал право да посещава родителите си само 2 – 3 пъти месечно; въпреки това, майка му се е отнасяла към него с голяма студенина. На 8 години Балзак е изпратен във Вандомския интернат на ораторианците – тогава се ражда брат му ''Анри-Франсоа''<ref>Robb, 8.</ref><ref>Robb, 18.</ref>. За Оноре пребиваването в интерната е било трудно, тъй като не е бил ученолюбив, което му е докарвало големи наказания от страна на учителите. Случвало се е да го заключват в тъмни малки стаи за наказания, където той е прекарвал по цели дни. На 13 години не успява да премине в следващия клас на интерната, поради ниския си успех, и се премества в лицея Шарлеман в [[Париж]]. Като цяло детството на Балзак е било по-скоро нерадостно и той най-вероятно е развил чувство на ненавист към майка си.
След реставрацията на [[Бурбони]]те през [[1814]] г. цялото семейство на Балзак се премества в Париж. Майка му е твърдо решена детето ѝ да завърши образованието си и затова лично се заема с обучението му за кратко. През 1816 г.<ref>André Maurois, 1965, p.38</ref> Оноре завършва училище и записва право в [[Сорбоната]]. Освен това посещава и лекциите на философско-психологическия факултет. След като завършва образованието си, започва да работи в кантората на нотариус Виктор Пасе – не толкова заради уменията си на юрист, колкото поради факта, че Пасе е бил близък приятел на семейството на Балзак.
