Разлика между версии на „Маргарита Савойска (1589 – 1655)“

 
=== Ранни години ===
По кралско родствено право Маргарита има титлата на [[Инфант|инфанта]]. Тя е образована, подобно на сестрите си, в начина на живот и в суровия испански церемониал, въведен в [[Пиемонт]] от майка ѝ, за разлика от братята ѝ, които получават традиционно пиемонтско образование. Образованието ѝ е поверено в ранните ѝ години на [[Йезуитски орден|йезуитите]] и впоследствие на [[Барнабити|барнабитския]] отец Джусто Гуерин; благодарение на тях освен [[Италиански език|италиански]] тя научава [[Латински език|латински]], [[Френски език|френски]] и [[Испански език|испански]]. Тя е благочестива, подобно накато сестрите си, и със силен религиозен дух като майка си, която умира млада на 7 ноември 1597 г., оставяйки девет деца в ранна възраст.
 
През 1598 г., за да избяга от [[Чума|чумната]] епидемия, достигнала до Торино, Маргарита е отведена заедно с братята и сестрите си във [[Фосано]], откъдето през следващите години се мести в [[Савиляно]] и [[Мондови]] (където се намира светилището на Мадоната на Вико, на чийто култ Маргарита е доста отдадена). През 1601 г. тя се връщазавръща в Торино.
 
Маргарита има дълбока връзка с баща си, на когото прилича със силния си и авторитарен характер. Поради тази причина и поради особеното доверие, което ѝ се оказва, през 1603 г., на 15-годишна възраст, тя е назначена за регентка на Държавата по време на пътуването на херцога до Ница заедно с първите си трима синове, заминаващи за Испания.
 
=== Брачни преговори и брак ===
Още като момиче Маргарита е сгодена за [[Анри II Бурбон-Конде|Анри II Бурбон]], принц на Конде, като част от плана на баща ѝ Савойския херцог и херцога на Мантуа [[Винченцо I Гонзага|Винченцо I Гондзага]] за разрешаване на спора относно [[Херцогство Монферат|Монферат]]. В края на 1604 г., след среща между двамата херцози близо до Торино, е решено тя или сестра ѝ Изабела да се омъжат за [[Франческо IV Гонзага|Франческо Гондзага]] - наследник на херцогства Мантуа и Монферат. Испанският крал [[Фелипе III|Филип III]] се противопоставя на брачния съюз с ГонзагаГондзага и на териториалните промени на Монферат. Мадрид подкрепя евентуалния брачен съюз с императорския двор и през май 1606 г. пристига официално предложение Маргарита да се омъжи за император [[Рудолф II (Хабсбург)|Рудолф II Хабсбург]]. Баща ѝ не отхвърля предложението и преговорите продължават около две години, през които Маргарита не престава да храни надежда за съюза си с Гондзага.
 
През август 1607 г. на среща на херцога на Мантуа и Савойския херцог се взима решение за официално оформяне на брака на Маргарита с Франческо ГонзагаГондзага, като се иска разрешение от императора на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Той поисква да се изчака до пролетта, но тъй като това не е прието от дворовете на Мантуа и Торино, след получаване на папско разрешение, датата на сватбата е определенафиксирана за 20 февруари 1608 г. По същото време е решено сестрата на Маргарита - Изабела Савойска да се омъжи за херцога на Модена и Реджо [[Алфонсо III д’Есте|Алфонсо III д'Есте]]. Сватбата на Маргарита и Франческо се състои в [[Катедрала на Торино|Катедралата на Торино]] на 10 март. Тържественото влизане в Мантуа е на 24 май и е запомнено с великолепието си. Празненствата продължават повече от две седмици с [[Турнир|турнири]], игри и представления. На 28 май вечерта спектакълът „Ариана“ на [[Клаудио Монтеверди]] е изключително успешен пред публика от 6000 души в придворния театър, реконструиран специално за случая. По случаяслучай сватбата Херцогът на Мантуа установяваосновава Ордена на Изкупителя, съсприсъждайки създаванеторицарско звание на 21 нови рицаримъже, включително и нейнияна съпругсъпруга на Маргарита.
 
=== В двора на Мантуа ===
Още от първите дни в двора на Мантуа Маргарита проявява решителния си характер, като показвадемонстрира прекален интерес и намеса в дворцовите дела. Възможността за намаляване на влиянието ѝ върху мантуанските въпроси, искана от мнозина, се появява през ноември 1609 г., когато тя трябва да придружи съпруга си до [[Монферат]], на когото е поверено управлението на региона. Няколко месеца по-рано, на 29 юли, се ражда най-голямата им дъщеря Мария, която по онова време остава в [[Мантуа]] и е поверена на херцог [[Винченцо I Гонзага|Винченцо I]]. Маргарита прекарва Коледа в [[Казале Монферато|Казале]], където е домакиня на Савойския херцог, който на свой ред я кани в [[Торино]] за карнавала през 1610 г.
 
В първите месеци на 1611 г., когато съпругът ѝ е извикан в Мантуа поради тежкото заболяване на майка му [[Елеонора Медичи]], Маргарита остава сама в управлението на Монферат и успешно се погрижва за няколко пренебрегвани до момента въпроса като тези, свързани с монетарния двор и мелниците. През май тя се връща в Мантуа, където на 26 юни ражда сина си Лудовико - наследник на херцогството. През ноември 1611 г., след смъртта на херцогиня Елеонора, починала между 8 и 9 септември, Маргарита се завръща в Казале заедно с дъщеричката си Мария, докато малкият Лудовико остава в Мантуа.
 
През февруари 1612 г. пристига новината за болестта на херцог Винченцо I, който умира на 18 февруари. Поканена от новия херцог [[Франческо IV Гонзага|Франческо IV]] в Мантуа, Маргарита предпочита да остане в Казале, за да продължи да управлява Монферат,. катоТя заминава за Мантуа на 4 март, след като предава управлението на маркграф [[Федерико I Гонзага|Федерико Гондзага]].
 
Присъствието в Мантуа на новата херцогиня подчертава промяната в обичаите и навиците, които се ориентират все повече към испанския модел. С приемането на херцогската титла се засилва религиозната преданост на Маргарита, която още по време на управлението на Монферат, когато заедно със съпруга си, лично се грижи за интересите на някои конгрегации в Казале. Намесата ѝ в държавните дела с благоволението на самия херцог става все по-явна.
 
=== Регентка на Монферат и Война за Мантуанското наследство ===
През септември 1612 г. Маргарита ражда момиченце на име Елеонора, което умира ден след раждането. На 3 декември от [[едра шарка]] умира синът ѝ Лудовико, последван на 22 декември от съпруга ѝ Франческо IV, починал от същата болест. След смъртта на херцога дворът е разделен на подкрепящи Маргарита и на очакващи новия херцог. Новият херцог е кардинал [[Фердинандо Гонзага|Фердинанд]] - по-малкият брат на мъжа ѝ, подкрепян от леля му [[Маргарита Гонзага (1564 – 1618)|Маргарита ГонзагаГондзага]] - вдовица на последния [[Херцогство Ферара|херцог на Ферара]] [[Алфонсо II д’Есте|Алфонсо II д'Есте]], която междувременно е регентка.
 
Тъй като Маргарита и мъжът ѝ нямат оцелял мъжки наследник, в [[Херцогство Мантуа]] херцог [[Франческо IV Гонзага|Франческо IV Гондзага]] е наследен от по-малкия си брат, а в [[Херцогство Монферат]] - от 3-годишната им дъщеря Мария. Херцогство Монферат е исторически наследявано от жени, тъй като това е маркграфство от [[Алерамичи|Алерамически]] произход, следващо различно правило за унаследяване. Всъщност то е донесено на княжеската династия на Мантуа ([[Гонзага|Дом Гондзага]]) от брака на [[Маргарита Палеологина]], маркграфиня на Монферат, през 1531 г. Съответно правата на Мария са отстоявани и вдовстващата херцогиня Маргарита трябва да бъде назначена за регентка на Монферат.
 
По онова време се носят слухове, че Маргарита е бременна. Кардинал Фердинандо ѝ оказва уважение, като ѝ оставя номинално управлението на държавата в очакване на евентуалното раждане въпреки машинациите на херцог [[Карл Емануил I Савойски|Карл Емануил I]], решен да извлече териториални предимства от несигурната ситуация на държавата на Гондзага. Савойският херцог вика при себе си Маргарита заедно с дъщеричката ѝ [[Мария Гонзага|Мария Гондзага]] - номинална наследница на Монферат. Твърдото противопоставяне на кардинал Фердинандо попречва на Маргарита да отпътува за Пиемонт. На нея все пак ѝ е позволено да остане в една от най-здравите резиденции в района на Мантуа: [[Кавриана]], [[Гойто]] или [[Ревере]].
 
На 5 март 1613 г. Маргарита официално заявява, че не чака дете и на 26 март заедно с брат си [[Виктор Амадей I Савойски|Виктор Амадей]] отпътува за Торино. Дъщеря ѝ Мария остава в манастира Сант'Орсола в [[Мантуа]], поверена на грижите на [[Маргарита Гонзага|Маргарита Гондзага]].
 
През следващите години, когато Савойският херцог [[Карл Емануил I Савойски]] все повече се съюзява с [[Кралство Франция|Франция]], очевидната происпанска насоченост на Маргарита е причина за маргинализацията ѝ в бащиния ѝ двор. Това става очевидно след сватбата на брат ѝ Виктор Амадей с принцеса [[Мария Кристина Бурбон-Френска|Мария Кристина]] - сестра на френския крал [[Луи XIII]].
Това е оспорвано унаследяване: Мария е непълнолетна през следващото десетилетие, а братята на херцог Франческо IV нямат легитимни наследници и цялото наследство става обект на [[Война за Мантуанското наследство|Войната за Мантуанското наследство]] (1627–1632). Мария е се омъжва през 1627 г. за [[Карло II Гонзага|Карло II Гондзага-Невер]] - най-големият син на далечния наследник от мъжки пол на Гондзага (по онова време [[Карло I Гонзага|Карл I]], херцог на Мантуа), за да се присъедини към две от претенциите на Мантуа. Те трябва да водят война, но в крайна сметка тяхната линия надделява и те получават всеобщо признание като херцози на Мантуа и Монферат.
 
Междувременно текат брачни преговори за дъщеря на Маргарита Мария. Херцог [[Фердинандо Гонзага|Фердинандо Гондзага]], без съгласието на Маргарита, иска да я омъжи за [[Карло II Гонзага|Карло II Гондзага-Невер]] - син на [[Графство Невер|херцога на Невер]] [[Карло I Гонзага|Карло I Гондзага-Невер]], който е доведен в Мантуа през 1625 г. с идеята да бъде номиниран за наследствен княз на херцогството, т. к. нито от херцог Фердинандо, нито брат му [[Винченцо II Гонзага|Винченцо]] имат законни мъжки наследници. Изборът става още по-спешен със смъртта на Фердинандо през октомври 1626 г. и с възхода на Винченцо, който, в очакване на анулирането на брака си с [[Изабела Гонзага ди Новелара|Изабела Гондзага ди Новелара]], сам планира брак с племенницата си Мария, на което Маргарита гледа положително. Винченцо обаче умира на 25 декември. 1627 г. Малко преди това Мария се омъжва за Карло II Гондзага-Невер. Сватбата е предшествана от завещателните разпореждания на Винченцо II, който обявява бащата на Карло II за свой наследник. Цялото унаследяване обаче става обект на [[Война за Мантуанското наследство|Войната за Мантуанското наследство]] (1627–1632) между Франция и [[Хабсбурги|Хабсбургите]]. Император [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд II Хабсбург]] е женен за [[Елеонора Гонзага|Елеонора Гондзага]] - сестра на последните херцози на Мантуа. Фердинанд II иска да даде Мантуа на [[Феранте II Гонзага|Феранте II Гондзага]], [[Херцогство Гвастала|херцог на Гуастала]], който е на испанска страна. Това води до избухване на войната, при която през 1630 г. Мантуа е окупирана и разграбена от императорските войски. Херцог [[Карл Емануил I Савойски]], който се надява да получи [[Херцогство Монферат]], е на страната на императора.
 
Маргарита желае да защити новия херцог на Мантуа чрез собствените си директни действия срещу Франция и Испания, но усилията ѝ се провалят. През юли 1630 г. Мантуа е разграбена от императорските войски, а херцогското семейство бяга на папска територия. Последвалият договор от Кераско (1631) предвижда обезщетения за Маргарита под формата на земи, дарени ѝ от брат ѝ Виктор Амадей I, новият [[Савойско херцогство|херцог на Савоя]], като компенсация за лихвите върху брачната зестра, ненапълно изплатена навремето от баща му. През есента на 1631 г., когато херцог Карло I Гондзага-Невер се завръща в Мантуа с наскоро овдовяла си снаха Мария и с двете ѝ малки деца, Маргарита най-накрая успява да се събере с дъщеря си, макар че Франция се опасява от проспанското участие на Маргарита. Това става очевидно в измисления от Маргарита план, осъществен с помощта на дъщеря ѝ, да предаде Мантуа на испанските сили. След като заговорът е разкрит, в края на август 1633 г. Маргарита е принудена да изостави херцогството, оставяйки дъщеря си Мария, която никога повече няма да види.
 
=== Вицекралица на Португалия ===
След смъртта през 1633 г. на лелялелята ѝна Маргарита по майчина линия - ерцхерцогиня [[Изабела-Клара Испанска|Изабела Клара Евгения]], владетелка на [[Нидерландия (историческа област)|Нидерландия]], брат ѝ [[Виктор Амадей I Савойски|Виктор Амадей]] става наследник на правата на баба им по майчина линия [[Елизабет Валоа|Елизабет дьо Валоа]] - най-голямата дъщеря и наследница на краля на Франция [[Анри II (Франция)|Анри II]] и на съпругата му [[Катерина Медичи]].
 
Маргарита има родствени връзки с Португалия: две от нейните прабаби (т.е. императрица [[Изабела Португалска (1503–1539)|Изабела]] и [[Беатриса Португалска (херцогиня на Савоя)|Беатриса, херцогиня на Савоя]]) са дъщери на португалския крал [[Мануел I]]. През декември 1634 г., след смъртта на граф Басто, тя е номинирана от братовчед си [[Филип IV (Испания)|Филип IV]] Испански за вицекралица на Португалия, по онова време в династичен съюз с Испания, където се мести през 1636 г. Тази номинация е в резултат на усилията на ДиогоДиего Соарес, член на Португалския съвет в [[Мадрид]] и приятел на [[Гаспар де Гусман Оливарес|Гаспар де Гусман]] - граф-херцог на Оливарес и роднина на [[Мигел де Вашконселуш]], който през 1635 г. става държавен секретар на Португалия.
 
В резултат на Португалската революция (наречена [[Португалска война за независимост|Реставрация на независимостта]]) през 1640 г. Вашконселуш - изпълнител на волята на Оливарес е убит и Маргарита се опитва да успокои португалския народ на демонстрациите на площад Терейро ду Пасо (по онова време главен площад на [[Лисабон]]). Португалците провъзгласяват херцога на [[Браганса (династия)|Браганса]] за свой нов крал под името [[Жуау IV]]. Маргарита е обкръжена в седалището си в Лисабон и подкрепата ѝ се срива. Тя е държана като затворничка, макар че ѝ е дадена резиденция в старите кралски дворци. Едва след откриването на заговора за възстановяване на испанското управление в Португалия ѝ е позволено да напусне страната. Тя обаче не стига до [[Мадрид]], тъй като е принудително задържана в Мерида от граф-херцога на Оливарес, който се страхува от опасните разкрития за него, които Маргарита може да направи пред краля. Едва през януари 1642 г. тя успява да достигне столицата и чрез кралица Изабела разкрива на краля поведението на граф-херцога, причинило загубата на Португалия.
 
=== Смърт ===
Тя умираУмира в Миранда де Ебро през 1655 г. на 66-годишна възраст по време на пътуването си към [[Пиемонт]], където желае да приключи земния си път.
 
Наследена е от дъщеря си херцогиня [[Мария Гонзага|Мария]] от Ретел и Монферат, която има две деца: [[Елеонора Магдалена Гонзага|Елеонора Магдалена Гондзага]] през 1651 г. става императрица на Свещената Римска империя, а Карло през 1637 г. - управляващият херцог на Мантуа като [[Карло III Гонзага|Карло II]]. При нейната смърт и двамата ѝ внуци имат деца.
 
== Брак и потомство ==
Маргарита се омъжва на 19 февруари 1608 г. в [[Торино]] за [[Франческо IV Гонзага|Франческо IV Гондзага]] (* 1586, † 1612), [[Херцогство Мантуа|херцог на Мантуа]] и [[Херцогство Монферат|Монферат]] от 1612 г. Той е най-възрастният син на херцог [[Винченцо I Гонзага|Винченцо I Гондзага]] (* 1562, † 1612) и на втората му съпруга [[Елеонора Медичи]] (* 1566, † 1611).
 
Двамата имат един син и две дъщери:
 
== Източници ==
<references />
* {{Икона|en}} Brinton, Selwyn (1927). ''The Gonzaga. Lords of Mantua.'' London: Methuen
* {{Икона|en}} [http://genealogy.euweb.cz/savoy/savoy3.html#MCE1 Savoy 3, ''Margherita, Viceregina of Portugal'']