Разлика между версии на „Маргарита Савойска (1589 – 1655)“

редакция без резюме
 
=== Брачни преговори и брак ===
Още като момиче Маргарита е сгодена за [[Анри II Бурбон-Конде|Анри II Бурбон]], принц на КондеКондè, като част от плана на баща ѝ Савойския херцог и херцога на Мантуа [[Винченцо I Гонзага|Винченцо I Гондзага]] за разрешаване на спора относно [[Херцогство Монферат|Монферат]]. В края на 1604 г., след среща между двамата херцози близо до Торино, е решено тя или сестра ѝ Изабела да се омъжат за [[Франческо IV Гонзага|Франческо Гондзага]] - наследник на херцогства Мантуа и Монферат. Испанският крал [[Фелипе III|Филип III]] се противопоставя на брачния съюз с Гондзага и на териториалните промени на Монферат. Мадрид подкрепя евентуалния брачен съюз с императорския двор и през май 1606 г. пристига официално предложение Маргарита да се омъжи за император [[Рудолф II (Хабсбург)|Рудолф II Хабсбург]]. Баща ѝ не отхвърля предложението и преговорите продължават около две години, през които Маргарита не престава да храни надежда за съюза си с Гондзага.
 
През август 1607 г. на среща на херцога на Мантуа и Савойския херцог се взима решение за официално оформяне на брака на Маргарита с Франческо Гондзага, като се иска разрешение от императора на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Той поисква да се изчака до пролетта, но тъй като това не е прието от дворовете на Мантуа и Торино, след получаване на папско разрешение датата на сватбата е фиксирана за 20 февруари 1608 г. По същото време е решено сестрата на Маргарита - Изабела Савойска да се омъжи за херцога на Модена и Реджо [[Алфонсо III д’Есте|Алфонсо III д'Есте]]. Сватбата на Маргарита и Франческо се състои в [[Катедрала на Торино|Катедралата на Торино]] на 10 март. Тържественото влизане в Мантуа е на 24 май и е запомнено с великолепието си. Празненствата продължават повече от две седмици с [[Турнир|турнири]], игри и представления. На 28 май вечерта спектакълът „Ариана“ на [[Клаудио Монтеверди]] е изключително успешен пред публика от 6000 души в придворния театър, реконструиран специално за случая. По случай сватбата Херцогът на Мантуа основава Ордена на Изкупителя, присъждайки рицарско звание на 21 мъже, включително и на съпруга на Маргарита.
 
=== В двора на Мантуа ===
Още от първите дни в двора на [[Мантуа]] Маргарита проявява решителния си характер, като демонстрира прекален интерес и намеса в дворцовите дела. Възможността за намаляване на влиянието ѝ върху мантуанските въпроси, искана от мнозина, се появява през ноември 1609 г., когато тя трябва да придружи съпруга си до [[Монферат]], на когото е поверено управлението на региона. Няколко месеца по-рано, на 29 юли, се ражда най-голямата им дъщеря Мария, която по онова време остава в [[Мантуа]] и е поверена на херцог [[Винченцо I Гонзага|Винченцо I]]. Маргарита прекарва Коледа в [[Казале Монферато|Казале]], където е домакиня на Савойския херцог, който на свой ред я кани в [[Торино]] за карнавала през 1610 г.
 
В първите месеци на 1611 г., когато съпругът ѝ е извикан в Мантуа поради тежкото заболяване на майка му [[Елеонора Медичи]], Маргарита остава сама в управлението на Монферат и успешно се погрижва за няколко пренебрегвани до момента въпроса като тези, свързани с монетарния двор и мелниците. През май тя се връща в Мантуа, където на 26 юни ражда сина си Лудовико - наследник на херцогството. През ноември 1611 г., след смъртта на херцогиня Елеонора, починала между 8 и 9 септември, Маргарита се завръща в Казале заедно с дъщеричката си Мария, докато малкият Лудовико остава в Мантуа.
Междувременно текат брачни преговори за дъщеря на Маргарита Мария. Херцог [[Фердинандо Гонзага|Фердинандо Гондзага]], без съгласието на Маргарита, иска да я омъжи за [[Карло II Гонзага|Карло II Гондзага-Невер]] - син на [[Графство Невер|херцога на Невер]] [[Карло I Гонзага|Карло I Гондзага-Невер]], който е доведен в Мантуа през 1625 г. с идеята да бъде номиниран за наследствен княз на херцогството, т. к. нито от херцог Фердинандо, нито брат му [[Винченцо II Гонзага|Винченцо]] имат законни мъжки наследници. Изборът става още по-спешен със смъртта на Фердинандо през октомври 1626 г. и с възхода на Винченцо, който, в очакване на анулирането на брака си с [[Изабела Гонзага ди Новелара|Изабела Гондзага ди Новелара]], сам планира брак с племенницата си Мария, на което Маргарита гледа положително. Винченцо обаче умира на 25 декември. 1627 г. Малко преди това Мария се омъжва за Карло II Гондзага-Невер. Сватбата е предшествана от завещателните разпореждания на Винченцо II, който обявява бащата на Карло II за свой наследник. Цялото унаследяване обаче става обект на [[Война за Мантуанското наследство|Войната за Мантуанското наследство]] (1627–1632) между Франция и [[Хабсбурги|Хабсбургите]]. Император [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд II Хабсбург]] е женен за [[Елеонора Гонзага|Елеонора Гондзага]] - сестра на последните херцози на Мантуа. Фердинанд II иска да даде Мантуа на [[Феранте II Гонзага|Феранте II Гондзага]], [[Херцогство Гвастала|херцог на Гуастала]], който е на испанска страна. Това води до избухване на войната, при която през 1630 г. Мантуа е окупирана и разграбена от императорските войски. Херцог [[Карл Емануил I Савойски]], който се надява да получи [[Херцогство Монферат]], е на страната на императора.
 
Маргарита желае да защити новия херцог на Мантуа чрез собствените си директни действия срещу Франция и Испания, но усилията ѝ се провалят. През юли 1630 г. Мантуа е разграбена от императорските войски, а херцогското семейство бяга на папска територия. Последвалият договор от Кераско (1631) предвижда обезщетения за Маргарита под формата на земи, дарени ѝ от брат ѝ Виктор Амадей I, новият [[Савойско херцогство|херцог на Савоя]], като компенсация за лихвите върху брачната зестра, ненапълно изплатена навремето от баща му. През есента на 1631 г., когато херцог Карло I Гондзага-Невер се завръща в Мантуа с наскоро овдовяла си снаха Мария и с двете ѝ малки деца, Маргарита най-накрая успява да се събере с дъщеря си, макар че Франция се опасява от проспанското участие на Маргарита. ТоваС ставапомощта очевиднона вдъщеря измисления отси Маргарита замисля план, осъществен с помощта на дъщеря ѝ,за да предаде Мантуа на испанските сили. След като заговорът е разкрит, в края на август 1633 г. Маргарита е принудена да изостави херцогството, оставяйки дъщеря си Мария, която никога повече няма да види.
 
Първоначално Маргарита се установява в района на [[Модена]], а през есента тя получи разрешение от испанския губернатор на Милано да пребивава в [[Павия]], където остава до август 1634 г., като продължава да крои заговор срещу херцога на Мантуа.
 
=== Вицекралица на Португалия ===
Маргарита има родствени връзки с Португалия: две от нейните прабаби (императрица [[Изабела Португалска (1503–1539)|Изабела]] и [[Беатриса Португалска (херцогиня на Савоя)|Беатриса, херцогиня на Савоя]]) са дъщери на португалския крал [[Мануел I]]. През декември 1634 г., след смъртта на граф Басто, тя е номинирана от братовчед си [[Филип IV (Испания)|Филип IV]] Испански за вицекралица на Португалия, по онова време в династичен съюз с Испания, където се мести през 1636 г. Тази номинация е в резултат на усилията на Диего Соарес, член на Португалския съвет в [[Мадрид]] и приятел на [[Гаспар де Гусман Оливарес|Гаспар де Гусман]] - граф-херцог на Оливарес и роднина на [[Мигел де Вашконселуш]], който през 1635 г. става държавен секретар на Португалия.
 
В резултат на Португалската революция (наречена [[Португалска война за независимост|Реставрация на независимостта]]) през 1640 г. Вашконселуш - изпълнител на волята на Оливарес е убит и Маргарита се опитва да успокои португалския народ на демонстрациите на площад Терейро ду Пасо (по онова време главен площад на [[Лисабон]]). Португалците провъзгласяват на 1 декември херцога на [[Браганса (династия)|Браганса]] за свой нов крал подс името [[Жуау IV]]. Маргарита е обкръжена в седалището си в Лисабон и подкрепата ѝ се срива. Тя е държана като затворничка, макар че ѝ е дадена резиденция в старите кралски дворци. Едва след откриването на заговора за възстановяване на испанското управление в Португалия ѝ е позволено да напусне страната. Тя обаче не стига до [[Мадрид]], тъй като е принудително задържана в Мерида от граф-херцога на Оливарес, който се страхува от опасните разкрития за него, които Маргарита може да направи пред краля. Едва през януари 1642 г. тя успява да достигне столицата и чрез кралица Изабела разкрива на краля поведението на граф-херцога, причинило загубата на Португалия.
 
=== Смърт ===
УмираМаргарита умира в Миранда де Ебро през 1655 г. на 66-годишна възраст по време на пътуването си към [[Пиемонт]], където желае да приключи земния си път.
 
Наследена е от дъщеря си херцогиня [[Мария Гонзага|Мария]] от Ретел и Монферат, която има две деца: [[Елеонора Магдалена Гонзага|Елеонора Магдалена Гондзага]] през 1651 г. става императрица на Свещената Римска империя, а Карло през 1637 г. - управляващият херцог на Мантуа като [[Карло III Гонзага|Карло II]]. При нейната смърт и двамата ѝ внуци имат деца.