Д'Антрекасто (бронепалубен крайцер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 56:
При избора на [[съдова енергитична установка|силова установка]] за новия крайцер конструкторите проявяват силна консервативност. Макар френският [[флот]] вече успешно да експлоатира [[водотръбен котел|водотръбни котли]], за „Д'Антрекасто“ избират цилиндрични огнетръбни [[парен котел|котли]] с много скромни характеристики. Още тогава те са смятани за твърде тежки, а и ненадежни при движение на максимална [[скорост на кораб|скорост]]. Поради това този избор е подложен на рязка критика в печата. Макар да следва да се отбележи, че проектантите имат определена причина за проявения консерватизъм. „Д'Антрекасто“ е строен за колониална служба, където на кораба предстои да прави дълги преходи с умерена скорост, при такива натоварвания цилиндричните котли са доста по-икономични от новите модели. Също така, те са много по-малко взискателни към качеството на котелната [[вода]] и нивото на подготовка на огнярите, което е смятано за важно при служба далеч от [[метрополия]]та. И накрая, специалистите на [[арсенал]]а в [[Хошимин|Сайгон]] добре познават конструкцията на котлите именно от този тип.
 
Нормалният запас [[гориво]] е 603 [[тон]]а [[въглища]]. На скорост 10 [[възел (скорост)|възела]] той следва да е достатъчен за изминаването на 5638 [[морска миля|мили]]. На максимална скорост запасите стигат за 1250 [[миля|морски мили]]. Максималният запас гориво, при използването на резервните въглищни бункери достига до 950 тона. На [[корабни изпитания|изпитанията]] за максимална скорост, от 23 декември 1898 г., крайцеракрайцерът показва средна величина при четири пробега от 19,1 възела.
 
== История на службата ==