|
| портрет=
| описание= български писател
| роден-дата= [[4 октомври]] [[1945]]
| роден-място=[[Пловдив]], [[България]]
}}
'''Димитър Щерев Кирков''' е български писател.
ДИМИТЪРПрез Щерев КИРКОВ е роден на 4 октомври 19451970 г. в Пловдив. Завършвазавършва [[българска филология]] в [[Софийски университет|СУ „Св.Климент Охридски” (1970)]]. Доктор на филологически науки (от 1982) г. Започва да публикува в литературния печат от студентските си години и се утвърждава като писател, литературовед и преводач.
Автор е на повече от 200 статии и студии в областта на литературната история, теория и критика, печатани във всички централни литературни издания. Автор е и на литературнокритическите книги „Позиции и творчество” (1977) и „Анализи” (1981). Към тази насока на дейността му може да се отнесе съавторството на учебника по литература за ХІ клас (1996), авторството на помагала по литература за различни степени на обучение и други подобни учебни издания. ▼Прозаическото творчество на Димитър Кирков обхваща: ▼„'''''Хълмът'''''”, роман (1986, ІІ издание 2004); ▼„'''''Любов в ада'''''”, роман (1989, ІІ изд. 1994); ▼„'''''Тайните на автомобилното гробище'''''”, роман за юноши (1992); ▼„'''''Спирки из рая'''''”, автобиографична проза (1998); ▼„'''''''Балкански грешник'''''''”, роман (2000, ІІ изд. 2006);
„'''''Формула на гибелта'''''”, роман (2003).
Последни негови публикации в областта на художествената проза са части от новия му роман „Лабиринт” в сп.”Везни” (№ 6–7, 2006) и в електронното списание „Литернет” (6, 2006). Освен романите си, Димитър Кирков е печатал разкази и новели в различни издания и сборници.
Книги и откъси от произведения на писателя са превеждани и издавани на руски, немски, английски, гръцки, македонски. ▼Като преводач от руски език Димитър Кирков е представил у нас множество белетристични, публицистични и философски текстове, но централно място сред тях заемат главните трудове на такива световноизвестни руски философи като Владимир Соловьов, Николай Бердяев и Лев Шестов. ▼За своята литературна дейност Димитър Кирков е получавал следните награди: лауреат на „Южна пролет” (за „Позиции и творчество”, 1979); наградата на Съюза на българските писатели (за „Тайните на автомобилното гробище”, 1993); националната награда „Христо Г. Данов” (за „Спирки из рая”, 1999); наградата „Георги Братанов” (за „Балкански грешник”, 2001); наградата „Берлински хъш”, Германия (за „Балкански грешник, 2003); наградата „Христо Ботев” (за цялостно творчество, 2004). Носител е на почетната златна значка на Съюза на преводачите в България.
Димитър Кирков е работил като редактор във в.”Литературен фронт”, издателство „Наука и изкуство” и сп.”Септември”. От 1989 до 1998 г. е съиздател на сп.”Летописи” с проф.Тончо Жечев. Понастоящем чете лекции в СУ „Св.Климент Охридски” по магистърската програма „Творческо писане” на Факултета по славянски филологии. Член е на Съюза на българските писатели и на Българския ПЕН клуб. ▼
▲Автор е на повече от 200 статии и студии в областта на литературната история, теория и критика, печатани във всички централни литературни издания. Автор е и на литературнокритическите[[литературна критика|литературно-критическите]] книги „Позиции и творчество” (1977) и „Анализи” (1981). КъмАвтор тазина насокапомагала напо дейностталитература муза можеразлични дастепени сена отнесеобучение съавторствотои насъавторство учебникав учебник по литература за ХІ11 клас (1996 г.) , авторството на помагала по литература за различни степени на обучение и други подобни учебни издания.
[[Image:BlkGrshnk.jpg|right|thumb|Корицата на романа „Балкански грешник”]]
[[Кратка библиография на литературата за Димитър Кирков]]
▲Прозаическото[[Проза]]ическото творчество на Димитър Кирков обхваща:
▲„'''''Хълмът'''''”* „Хълмът”, роман (1986, ІІ издание 2004);
▲„'''''Любов* „Любов в ада'''''”ада”, роман (1989, ІІ изд. 1994);
▲„'''''Тайните* „Тайните на автомобилното гробище'''''”гробище”, роман за юноши (1992);
▲„'''''Спирки* „Спирки из рая'''''”рая”, автобиографична проза (1998);
* „Балкански грешник”, роман (2000, ІІ изд. 2006);
* „Формула на гибелта”, роман (2003).
* „Лабиринт”, роман, 2006
▲Освен [[роман]]и, Димитър Кирков е печатал [[разказ]]и и [[новела|новели]] в различни издания и сборници. Книги и откъси от произведениянегови на писателяпроизведения са превеждани и издавани на руски, немски, английски, гръцки, македонски.
Баев Антон. Между фарса и трагедията, Комсомолска искра (Пловдив), № 38, 18.09.1989.
▲Като [[преводач ]] от [[руски език ]] Димитър Кирков е представил у нас множество [[белетристика|белетристични ]], [[публицистика|публицистични ]] и [[философия|философски ]] текстове, но централно място сред тях заемат главните трудове на такива световноизвестни руски философи като [[Владимир Соловьов ]], [[Николай Бердяев ]] и [[Лев Шестов ]].
Байер, Барбара. Чувство за памет, отговорност пред паметта, Литературен вестник, № 27, 10-16.09.2003.
За своята литературна дейност Димитър Кирков е получавал следните награди:
Бенбасат Алберт. Драмата на мелодрамата, Пламък, № 5, 1990.
* лауреат на „Южна пролет” (за „Позиции и творчество”, 1979);
* наградата на Съюза на българските писатели (за „Тайните на автомобилното гробище”, 1993);
* националната награда „Христо Г. Данов” (за „Спирки из рая”, 1999);
* наградата „Георги Братанов” (за „Балкански грешник”, 2001);
* наградата „Берлински хъш”, Германия (за „Балкански грешник, 2003);
* наградата „Христо Ботев” (за цялостно творчество, 2004).
Носител е на почетната златна значка на [[Съюз на преводачите в България|Съюза на преводачите в България]].
▲Димитър Кирков е работил като редактор във в. ”Литературен фронт”, издателство „Наука„[[Наука и изкуство”изкуство]]” и сп. ”Септември”. От 1989 до 1998 г. е съиздател на сп. ”Летописи” с проф. [[Тончо Жечев ]]. Понастоящем чете лекции в СУ „Св.Климент Охридски” по магистърската програма „Творческо писане” на [[Факултет по славянски филологии (Софийски университет)|Факултета по славянски филологии ]]. Член е на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели ]] и на Българския ПЕН клуб.
Бенбасат Алберт. Алтернативният свят на автомобилното гробище, Пламък, № 7-8, 1992.
== Външни препратки ==
Бойчев Борислав. Езикът е впечатляващо постижение за романа, Дума, № 181, 1-2.12.2001.
* [http://liternet.bg/publish14/d_kirkov/index.html От и за Димитър Кирков в Литернет]
Василев Михаил. Една физиономична книга, Пулс, № 50, 15.12.1981.
Велева Лидия. Критикът и неговият читател, Септември, № 6, 1982.
Еленков Константин. Пластовете на времето, Вечерни новини, № 297, 22.12.1987.
Жечев Тончо. Димитър Кирков на 50 години, Литературен форум, № 34, 4-10.10.1995, Летописи, № 11-12, 1995.
Игов Светлозар. Вторият роман на критика, АБВ, № 6, 6.02.1990.
Йорданов Александър. Не само дебют, АБВ, № 16, 21.04.1987.
Каменов Йордан. И романът оживява, Български писател, № 16, 17-24.04.1995.
Кузмова Катя. Трагичният атракцион на живота, Пулс, № 8, 20.02.1990.
Митова Катя. Кръстопътна земя, Пулс, № 24, 16.06.1987.
Ничев Боян. Човекът и паметта на историята, Литературен фронт, № 10, 5.03.1987.
Панов Александър. Между анализа и синтеза, Тракия, № 4, 1987.
Попиванов Иван. Търсене на художествената същност, Вечерни новини, № 43, 22.02.1982.
Рандов, Норберт. Един български роман – прочетен и награден!, Пламък, 2003, № 7-9.
Танев Димитър. Балканската ни орис – в един човешки живот, Пламък, № 7-8, 2001.
Танев Димитър. За днешния “малък” човек, Български писател, № 12, 26.03.2003.
Цанков Георги, Анализи, Литературна мисъл, № 3, 1982.
Чернокожев Вихрен. Спомен за рая, Литературен форум, 27.10.1998.
Чернокожев Вихрен. Душата на Балканите, Демокрация, 21.06.2001.
Янев, Владимир. Реалността и символът на Хълма, Литературен глас (Пловдив), № 75, 29.03.1987.
Янев, Владимир. За един „нов” роман (Почти двадесет години по-късно), Електронно списание LiterNet, 30.05.2005, № 5 (66) < http://liternet.bg/publish13/v_ianev/d_kirkov.htm>(18.06.2005).
Катя Янева. Критически анализи, Пламък, № 6, 1982.
[[Категория:Български писатели|Кирков, Димитър]]
| 