Константин Трънка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен, ползвайки HotCat |
|||
Ред 5:
Роден е през 1895 г. в [[София]]. Произхожда от видно сливенско семейство (по майчина линия), в дома на дядо му и баба му Димитър и Кортеза Панови [[Васил Левски]] е бил на Коледа 1871 г. Майка му Мария Панова, учителка, при освобождението на [[Сливен]] поднася хляб и сол на руските войски и точно тогава се запознава с инж. [[Карл Трънка]] – чех, доброволец в руските пионерни войски, за когото после се омъжва. Той участва в построяването на голяма част от железопътните линии в България. Мария и Карл Трънка имат 7 деца – една дъщеря, [[Ана Трънка-Огнянова|Ана]], и шестима сина – Карл, Адам, Владимир, Константин, [[Любен Трънка|Любен]] и Кирил.<ref name=":0">Огнянова, Ангелина Гр. Дневник за Карли. Памет за проф. д-р Карл Огнянов. София, Зодиак-ВН, 1992, с. 18.</ref>
[[Файл:Studio_portrait_of_the_Tranka_family.jpg|мини|ляво|265п|Семейство Трънка. Константин – детето на първия ред вдясно]]
От 1912 до 1915 г. учи в [[Париж]], където завършва [[право]]. Участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] като офицерски кандидат, адютант в щаба на 1-во артилерийско отделение в 5-и артилерийски полк. За бойни отличия при боевете в Добруджа е награден с военен орден „За храброст“, IV степен.<ref>ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 104, л. 99</ref> От 1919 г. е [[прокурор]] в Софийския окръжен съд. Той е частен секретар на [[Александър Стамболийски]]. В периода 1920 – 1923 г. е първи секретар и управляващ българската легация в Париж. От 1925 до 1932 г. е главен секретар в Института за висши аграрни науки в Париж, а от 1943 до 1947 г. е главен секретар на българските публицисти. Умира през 1963 г. в София.<ref name="исда"/>
Женен е за журналистката и общественичка [[Мария Трънка]].<ref name="исда"/>
| |||