Уикипедия

Междусъюзническа война: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Етикети: Отменени Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Етикети: Отменени Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 41:
Като от член 5 от договора гласи: Сърбия и Гърция да трябва да си помагат с всички сили и да обявяват война на България ако тя не приеме исканията им за подялба на Македония ,като Гръцките и Сръбските власти започват да правят системен терор върху намиращото се под тяхна окупация Българското население и за да го асимилират.
 
=== Образуване на антибългарска коалиция ===
Македония.<ref>{{Харв|Марков|1989|loc=280}}</ref>
Българи и гърци се опитват да уредят общата си граница скоро след сключването на [[Чаталджанско примирие|Чаталджанското примирие]]. Паралелно с преговорите за мир с османците, през декември 1912 година гръцкият министър-председател [[Елевтериос Венизелос]] предлага на българския пратеник в [[Лондон]] [[Стоян Данев]] границата да минава по долното течение на [[Струма]]. България отклонява предложението, настоявайки да получи [[Солун]].<ref name="markov89216">{{харв|Марков|1989|loc=216}}</ref><ref>Стателова, Попов, Танкова, стр. 471</ref> При посещението си в Белград на 23 януари 1913 година Венизелос влиза в преговори със сръбския правителствен ръководител [[Никола Пашич]] за гръцко-сръбска граница в Македония.<ref>{{Харв|Марков|1989|loc=280}}</ref>
 
зона.<ref>{{харв|Марков|1989|loc=418 – 420, 429 – 430}}</ref>
На 9 февруари Пашич иска от българския министър-председател [[Иван Евстратиев Гешов]] преразглеждане на териториалните клаузи на българо-сръбския договор в полза на Сърбия, но среща отказ.<ref>{{Харв|Тошев|1931|loc=187 – 189, 232}}</ref> На 12 май сръбското искане е повторено в официална нота до София и публично заявено в реч на Пашич пред [[Скупщина]]та дни по-късно. България отново отклонява всякакви преки преговори за земи в „безспорната“ зона.<ref>{{харв|Марков|1989|loc=418 – 420, 429 – 430}}</ref>
 
Междувременно, на 22 април, гърци и сърби стигат до предварително споразумение за съюз срещу България, а на 1 май е сключена военна конвенция между двете страни. С [[Гръцко-сръбски договор (1913)|договор от 19 май]] Белград и Атина си гарантират взаимно териториалните придобивки в Македония. Разработен е и общ план за действие в случай на война, към който е привлечена и [[Черна гора]].<ref>{{Харв|Гоцев|1981|loc=42}};{{Br}}{{Харв|Стателова|1994|loc=469, 473 – 474}}</ref> В опит да разколебае България, през април и май сръбската дипломация търси неколкократно помощта на Румъния, но румънският премиер [[Титу Майореску]] отказва да се обвърже в съюз срещу българите. През май е направен опит от страна на Белград за сключване на отбранителен съюз и с Османската империя.<ref name="IB4-313">{{Харв|История на българите, Том IV|2003|loc=313 – 314}}</ref>
 
=== Първи въоръжени сблъсъци между съюзниците ===
Line 63 ⟶ 61:
Българското правителство се опитва да намали румънските претенции с обещание да отстъпи двадесетина погранични села в [[Южна Добруджа]] и да гарантира румънската власт в [[Северна Добруджа|северната част на областта]], като разруши укрепленията около [[Силистра]]. Тези условия са предадени в [[Букурещ]] в края на ноември. Обсъждането им продължава в Лондон (паралелно с преговорите за мир между Балканския съюз и Османската империя) през декември 1912 – януари 1913 година, но безрезултатно.<ref name="3f159-160">Трифонов, Добруджанският въпрос, стр. 159 – 160.</ref>
 
Опирайки се на Австро-Унгария, в края на януари 1913 година Румъния подновява исканията си, този път за териториите до линията Силистра – Балчик (3300 км<sup>2</sup>).<ref name="IB4-313">{{Харв|История на българите, Том IV|2003|loc=313 – 314}}</ref> Разчитайки на Русия, [[Правителство на България (32)|кабинетът Гешов]] отговаря отрицателно. Българо-румънският конфликт заплашва да прерасне в конфликт между [[Антанта]]та и [[Централни сили|Централните сили]]. Затова през февруари София и Букурещ са принудени да приемат арбитраж от големите европейски държави. На 26 април 1913 година е сключен [[Петербургски протокол|Петербургският протокол]], с който България се съгласява да отстъпи на Румъния град Силистра. Както българската, така и румънската страна остават недоволни от този компромис.<ref name="3f159-160"/> На 5 юни Румъния предупреждава, че в случай на война между балканските съюзници ще изпрати войските си срещу България.<ref>{{Харв|Стателова|1994|loc=474}}</ref>
 
=== Претенции на Османската империя ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Междусъюзническа_война“.